|
Копнеж
Една кобила е светлина за сърцето.
Една кобила, която идва от
усамотението си,
за да изпълни със светлина вселената,
за да може душата да бъде неин рай
и да отмие носталгията,
да разцъфти като слънце
над водата.
Ако времето не беше откраднало
младостта ми,
щях да разстеля лудостта си
и бих позволила на душата си да открадне
твоето слънце
и твоята пролет.
Ако земята спре да се върти,
бих стояла на място,
бих замръзнала,
за да кацат птиците ти
в моите длани.
Ще протегна ръце като светлина
и сутрин в мрежи ще ловя
твоите пеперуди.
Ах ти, копнежно слънце,
ела ме вземи.
Ти... водно слънце,
което се разтваря във вятъра
като нежност и светлина,
бъди душа на небето.
Бъди душа на небето...
Превод: д-р Абдулрахман Акра |
... |
Поетът
Към мен
като светлина летят
думи копнежни,
които, подобно гълъбчета
гукат в ръцете ми.
А тази носталгия...
Дали не е стихът ми,
отправен към твоите сънища?
Дали над тъгата твоя не блестя
като утро унесено...
Дали ще те стопля в чужбина
ако усетиш, че будиш градините
в моето сърце?
Дали както ме описваш,
ще се превърна в светлина
и ще бъда като морета, които галейки брега
продължават пътя си към чужда земя
и блестят като милостта?
Думите ти са като вятър,
който чука по прозорците на моята душа.
Отварям ги, за да приема твоите врабчета.
Пусни ме като вятър да летя... към теб.
Не спирай тази река –
остави я да тече
Превод: д-р Абдулрахман
Акра
|