Poetry of Maria Guzeleva: Kosnos journal

П О Е З И Я

от

ФИКУС Фикуса във ъгъла, вратата... Всичко е познато тук, нали? Ала въпреки това стената между нас невидима лежи. Фикуса във ъгъла, дивана... Стаята е същата, нали? Ала въпреки това измама май че в етера тежи. Фикуса във ъгъла, паната... Всичко е постарому, ала облаци оглеждат се в стъклата – плъзва нежно-ледена мъгла. Фикуса във ъгъла и стола... Стаята гори, нали? Ала въпреки това непролет между четири стени лежи. Фикуса във ъгъла, вратата... Можем да се променим, нали? Ако в стаята влети не-лято, вместо мене фикуса стопли... *** * * Днес са ми нужни шепа летен дъждец, две-три незабравки, мравча пътека, спомен от детството, светулка изгубена, парченце дъга, стръкче трева /запазила стъпки на босоного хлапе/ отражение на луна във очите на майка ми, капка споделено мълчание, прегръдка по пълнолуние и частица от изгрев, за да знам, че съм жива... * * *** Запомни ме такава – изгревна, вечно усмихната. Запомни ме такава – носеща слънцето в шепи. Запомни ме такава – в очите със мълнии, осветяващи пътя ти. Запомни ме такава и не, не се обвинявай, че след твоето заминаване, изневерила на себе си, ще започна да търся подкови...	...	БЕЗ НЕГО Така ми е добре, ала това “добре” ме доста плаши. Без него няма плясък на крила, без него няма смях на чаши. Без него няма светлина, не виждам красота в тъмата. Без него и луната е луна – обикновена, пререална и позната. Без него всичко е различно – ала привично, немагично, да. Добре ми е, ала добре реалистично и май не е добре така... НОЩНО 12 наближава. Часовникът издиша полунощ. Един щурец с дъха си ветреца укротява. А в песента му – свети лято. ЕЖЕНОЩИЕ Все е така, Господи! Все е така! Даже нощем нямам спокойствие. Всяка вечер, всяка вечер Звездите ме зоват към себе си с лъчи, пропътували цяла вселена; в лая на кучета сънищата ми диви се давят, а луната, луната, Господи, пред прозореца ми веснощ се съблича и се слива със мене... Господи, даже нощем да нямаш спокойствие. През деня – да не говорим изобщо.

...

Мария Николаева Гюзелева е родена през 1981 г. Понастоящем живее гр. Елхово и работи като “завеждащ административна служба” към ОУ “Св. св.Кирил и Методий”. Пише стихове и проза от седемгодишна.

Нейни творби са публикувани в регионалния и централния печат: “Вестник за дома”, “Дневен Труд”, “Другата Аудитория”, “Новият Пулс”, “В-к за жената”, “ЛИК –Ямбол, Бургас, Сливен” и др., както и в Интернет пространството, а някои от тях са носители на отличия от национални и общински конкурси за поезия и проза (ІІ награда в конкурса „Пролет моя”2006 г., І награда в конкурса „Ний всички сме деца на майката земя”, 2006, 2007 г. в раздел проза, ІІ награда /при неприсъдена първа/в конкурса „От природата –за хората, от хората-за природата, 2006 г., ІІІ награда в конкурса „Свищовски лозници” 2007 г., І награда в конкурса „Яна Язова 2007” и др.)

Включена е в алманаха “Ирин Пирин 2003, 2005”, антологията “SMS-поезия 2005, 2006, 2007”, сборниците “Изкуство против дрогата” (2005 г.), “Светлини над града” (2005 г.), “Палави звездици”-поезия за деца (2006 г.), алманах “Тракийска лира” 2, 3 (2006, 2007 г.), „Антология на младите български поети 2007” и др.

Участвала е в Мелнишки вечери на поезията – 2003 и 2005 г., на литературното четене “Млада муза” през 2003 г., литературното четене на Буквите през 2004 г. и др. Член на СНБП и АППА “Доброслов”. Автор е на четири стихосбирки:”По-лека от сияние” (1999 г.), “Едно глухарче нежност (2005г), “Между две дихания” (2005 г.), “Отвъд безкрая на очите ти” (2006 г.). Вижте още нейни стихове в страницата на "Словото".

[ това са стихове от брой 18 на списание "Коснос" www.kosnos.com ]