Седим с Матиас Хофман в "Бандерснач" и смучем ръжена бира, придружена с пържени пилешки кълки, незнайно защо наречени от янките "Биволски крилца". Седим, мълчим, нещо разговора не върви. Аз гледам небето - ярко синьо, каквото може да очакваш от Аризонското небе. Той върти сините си баварски очи, гледа двете студентки на съседната маса, поглежда пепелника и изведнъж ни в клин ни в ръкав казва "Каква наглост!" Аз трепвам леко и веднага премислям всичко, което се е случило тази седмица. Нищо.

Той пак въздиша и повтаря фразата. И неусетно разговорът тръгва. По-скоро накъсан монолог.

- Ти нали познаваш Джейн? Знам, че я знаеш. Помниш, че тя имаше рожден ден и беше ни поканила всичките. Но никой не дойде.

Веднага се мъча да се сетя кога съм бил поканен, и кога е било, но ...

- Та никой не дойде у тях, освен мене. Не знам защо никой от вас не се появи.

Тук вече отварям уста да му кажа, че аз никога не съм бил канен, но той продължава.

- Джордж, нали знаеш, че тя е разведена? Тя е много нещастна. Много е чувствителна, пък и вече пет години не може да си довърши дисертацията. Шефът много гадно се държи с нея. Въобще, изключително тежко положение.

Тук аз му губя мисълта и си припомням тънката памучна рокличка на Джейн която нежно обгръщаше талията и днес. Така ефирна, така тънка, че човек неволно плъзва мисли по тялото, което е като на момиче, практикуващо фигурно пързаляне.

- Джордж, Джордж!

- А, да. Кажи.

- Какво да кажа? Говорех, че онази вечер не помня как... но някакси попаднах под влияние на алкохола ... ъъъ ... на нея. Тя ми разказа за детството си, за баща си, за братята си, за мъжа си. Много дълга и тежка история. Прибрах се чак в шест часа сутринта.

Тук той млъква, стиска устни и тихо казва

- Каква наглост! И тя да ми прави скандал за това. За това, че съм бил до шест часа на рожден ден. Вече съм на 43 години, сериозен човек. А тя така да се държи. За един рожден ден.

- Кой се държи? питам наивно и веднага се усещам, че това трябва да е г-жа Хофман - едра и руса немкиня, с конско чене, може би била някога, макар и за малко, но със сигурност била красавица. Може би преди да му роди три деца. Там в Мюнхен.

- Тя, Маусхен, моята Маусхен! И не вярва, че съм бил на рожден ден, не вярва, че нищо не съм правил, не вярва, че никой не е дошъл, а само аз. Казва, че знае, че Джейн не е обичана от никой, но не вярва, че всички сте били поканени и никой не е дошъл. Нарича я както си иска - с толкова обидни думи. Такава наглост не съм очаквал от жена ми. От моята Маусхен.

Въобще този ден остави траен отпечатък върху мене. Цяла седмица потънах в мисли, колко е несправедлив животът. Как човек като Матиас, възпитан и добър, може да страда от ревността на жена си. "Доколкото го познавам ..., всъщност Джейн е малко по-особенна, красива е..." - такъв род мисли ми се въртяха в главата. До петък, когато се засякохме с Джейн в лабораторията по микробиология. Тя ме погледна с невинен поглед и ми каза:

- Слушай, Джордж, днес имам рожден ден. Поканих всички у нас на по едно питие, само теб забравих. Всъщност, не казвай на другите, че си поканен, защото Марк ще научи от тях и няма да дойде. Нали знаеш, че те мрази. Ще дойдеш, нали?

Жорко Бърборко

Темпе, Аризона, 2004 г.