Господин генералния директор Торстен Екесон и неговата Нобелова награда


В кабинета на директора на ЦЕРН се появи беловлас старец с бяла роба и сандали на бос крак.

 – Как влезнахте? – попита учуден директора и погледна стената, сякаш старецът бе преминал през нея.

 – Не получихте ли моя и-мейл? Онзи, в който ви съобщавам, че промених някои от фундаменталните константи. Черните дупки са забранени поне в тази вселена.

Директорът веднага се сети за снощния разговор в "Ла Клеменс" с професор Шнайдер, негов приятел от астрономическото общество в Бургдорф. Последният се беше напил и твърдеше, че през последната седмица няколко черни дупки са изчезнали или някой е подменил каталога на астрономическите обекти.

Не, не – това е някаква шега на онзи австриец, доктор Баумгартен. Да ми изпрати някого, предрешен като Господ. Последния месец тези младите станаха изключително нахални и до него стигаха сведения, че са хит сред кръчмите и тълпи от туристи ги черпят, за да им слушат историите за края на света.

Беловласият старец се беше спрял пред бялата дъска и гледаше изписаните формули с интерес.

 – Тук, това приближение е много грубо. Контракционния коефициент съм го направил анизотропен, а вие земляните си мислите, че е скалар. Не сте ли чували за тензори? – той изтри част от формулите и започна да изписва четиримерни тензори с бързина, която противоречеше на възрастта му.

 – Баумгартен ли ви изпраща? – отвори уста директорът, но в момент забеляза, че новата версия на коефициента идеално паства на хадронното уравнение на състоянието. Затова той се приближи до дъската и взе да изучава написаното. – Това е пробив! Вие да не сте професор Степанов от Дубна? Чувал съм че той, ъъъ, вие сте много ексцентричен човек...

 – Аз действително съм ексцентричен, иначе нямаше да създам Вселената. – старецът махна с ръка и всичко на дъската се възстанови в предишния си вид.

Генералният директорът Торстен Екесон бе облян от горещина. Хукна към бюрото си и започна да записва запомненото. След петнадесет минути той бе доволен от себе си – как не се беше сетил, че контракционният коефициент е тензор! Само каква хубава статия ще пусне във Физикъл ревюс.

Когато свърши забеляза, че старецът беше изчезнал. Секретарката му твърдеше, че никого не е пускала при него този следобед.
 

Автор: Георги Бърбориев


[ Това е разказ на брой 24 от октомври 2008 г. на списание “Коснос”http://www.kosnos.com ]