Така наречената Всеобща декларация за правата на човека е формулирана от Комисията по човешки права към Организацията на обединените нации (ООН). На сесия на Общото събрание (General Assembly) на ООН в Париж на 10 декември 1948 г. Декларацията е приета единодушно, като само 6 страни от Съветския блок, Саудитска арабия и Южна Африка се въздържат от гласуване.

Декларацията съдържа обща дефиниция не само на принципните граждански и политически права, признати в конституциите на демократичните страни, но и редица икономически, социални и културни права.

По времето на комунистическия режим в България редица права от тази декларация не бяха спазвани и българите бяха лишени от елементарни права като правото за свободен избор на жителство в рамките на България (имаше една т.н. Временна наредба за жителство, която правеше българите крепостни селяни), правото им да образуват политически и неполитически организации, правото им да пътуват по света и т.н.

Текст: Редакцията