Poetry of Yassen Vassilev: Kosnos journal

П О Е З И Я

от

– когато бъдем безплътни (E=MC²) - Ad infinitum - Предвещано е: - времевретеното ще прободе овеществената вселена - : Бездънният кладенец зее: Долу. Бог. Има ли Бог? Бог спи! Планетите-електрони кръговъртят във въртоп около ядрото-слънце. Чий взор се е разлял в черните дупки на галактиките? E=MC² – когато бъдем безплътни – Костенурките издъхват под тежестта на света. Полуголи в пясъка под пирамидите тантриците танцуват триединно върху върховете на тризъбеца - създателя, пазителя и разрушителя - Тайната: кванти; кварки; бог… Парадокси на времето: броениците отново ще се разпръснат… – (защото ние сме бог) – когато бъдем безплътни – Художникът е бременен с портрета ти париж канали улици вода улуци дървета израстват изпод сгради градини нотр дам се руши иззад гаргойлите щръкват клони цветя сградите са острови острови са зданията тротоарите ги няма руини руни горят гори ледена синя пустиня в делириум окултно еротично наркотично нарцистично художникът е бременен с портрета ти аз космос небето тайната философският камък черни очи стъклени ръце черни в бездънния кладенец младенец те има когато те гледа когато не гледа те няма ставаш потенция енергия цяло част гео его демон гений бог жокер червен и черно-бял в делириум окултно еротично наркотично нарцистично художникът е бременен с портрета ти рисува омагьосана гора цикламените шапки зелените феи птиците лилави андалуското куче свещените сибили храмове и жрици жреци и жребий гадаещи дъски и зарове реката на живота елизиум и тартар часовете на словото първичният ген на хедонизма теорията на хаоса тъмната психика на свръхчовека дървото на желанието голотата и голгота сънят когато си буден в катарзис окултно еротично наркотично нарцистично (той се изкачва нежно по врата ти изрисува очите ти наднича зад косите ти запалва огъня в ноздрите ти и се изляга в устните ти защото ти си неговият дом и тук се влиза само с изрязани грехове но не се допускат оперирани от чувства) бръснарски ножчета режат очите мравки пълзят от дланите всичко е изписано върху ръцете като паяк плетете живота а после метемпсихози и се спускате с малко джаз през лабиринта от вече чуто вече видяно вече живяно в е д н а у ж а с н а и п р е к р а с н а е с е н докато художникът е бременен с портрета ти без край безкрай ЯСЕН „И аз разкъсах пръстена - о знам! и мога вече цял да се разкажа. Аз изнамерих себе си най-сетне!” Гео Милев вълните са понесли времето и го разбиват в очите без клепачи накацали по клоните слепите очи които растат по Дървото очите от които змиите утоляват греха в безкрайна де – еволюция де – генерация д е \| л ю з и я тялото ми е Дървото обрасло с гнили очни ябълки и змиите пият очите прогнили проядени от червеи които дълбаят към отвъд но засядат в междусвят където всичко не съществува и нищото е молитва или медитация нищожество съм или съм бог паметта е нацапана накъсана и разхвърляна целта е забравена homo sapiens т р я б в а да умре огледало в пещерата е разтрошено на парчета сенките са разкривени силуети на несъществуващи предмети разполовени в две природи светове в светове са пръснати по земята като дървена матрьошка е Вселената като яйце от което се излюпва знанието като чаша която прелива от живот като текст без край като всевиждащо око – стъклено око на поет което гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днес но по-добре се вижда без очи homo sapiens! приклещен в зодиака кукли на конци или богове поети или философи музи или музика кълбета прах или капчици вода молекули или атоми протони или електрони думи и делюзии! 21 грама чиста енергия разшиват се зашитите уста на истината : хиляди пеперуди размахват крила homo sapiens умира – крещят крещят в пещерата в театъра и на площада устите преяли с думи и си бъркат прилично в гърлата бълват повръщат обезобразени безобразни слова - в кръгообрата на истината и лъжата - - кръг и в него кръг си ти - - и кръгът е в кръг затворен - в кръговрати без врати времевъртят се думите обсебват обесват болните депресирани съзнания убиват материята рушат плътта на греха змията в мен ме тласка към плода бог се оглежда в смъртта и докато някой пише през ръката ми навън се трупат светове – бели и чисти валят вселени и се разтапят във вода кога ще свърши тази зима? (аз нося в себе си една ужасна и прекрасна есен) няма грях религията е дрога започва нова епоха пост-христос homo sapiens умира ре – еволюция ре – генерация RE : naissance : ражда се homo noeticus: първият пул на доминото – – последното парче на пъзела поема и поет и поезия шанти шанти шанти слънцето погледна слънчогледите тялото ми е световното Дърво – разцъфнал ЯСЕН – Дай ми тленното безсмъртие на мига!	...	КРАЙ . точката се взривява и разпръсква вселената змиите затварят кръга лентата на мьобиус се завърта този текст няма заглавие заглавието е в средата но този текст няма среда този текст е свободен вън от кръга спуснете се през озоновата дупка на заека надолу надолу надолу там където животът е там където смъртта е не там където всичко е сюр и суб там където там к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т надолу надолу надолу със скоростта на светлината космическо свободно падане пропадане през думите и словото без главните букви без препинателните знаци през праха на звездите през тъмната материя през черните дупки през мрака на нищото през молекули атоми йони протони неутрони електрони и ядра н а д о л у долу книгите не са затворени между корици долу портретите не са приклещени в рамки долу за пиесите няма сцени (там където животът е сцена там когато ние сме актьори) разпръскваш се на хиляди малки молекули вода завърташ се върху спиралата на дезоксирибонуклеиновата киселина която пази паметта memento и се изгубваш в невидимите кръгли ъгли на освободените под и надсъзнание колективно погледни света през дупките на сиренето аномалии в магнитното поле предметите са без сенки аз газя в облаци под дъжд от въпросителни коридорите висят във въздуха без сгради капят восъчните лица на халюциногенните хора нирванно отвлечени от опиум и абсент пясъкът изтича temporis causa лотусът разцъфва – цветята имат очи стигми прорязват праматерията схизми разполовяват вселената първоархитектът е самозазидан в кървящо лабиринтно здание в транс в екстаз шаманите бият барабаните тъпаните и тарамбуките с жезлите удрят жлезите на гнозиса и хипнотично отеква ехото от пулса на вселената тези отворени заключени врати лодкарят и безименните сенки мойрите без очи съзнанието спи слънцето угасва минотавърът бди нощта е без изходи сфинксът няма отговори ~ дали ~ медът е по-сладък от кръвта лебедите се оглеждат в слонове статуите са взривени раздробени жирафите горят омарът звъни вдигни кой е аз мисля кой търсите себе си tu fui ego eris сърцето ти е зло сервирайте ми яйца на очи или очи на яйца в чиния без чинията всичко е едно о каква ужасна и прекрасна есен йон – ной сторъките пишат автоматично титаните рушат значения догми и табута аквариумът прелива потопът отмива буквите от езическите апокрифи утопия потъва при атлантида авалон се изгубва в мъгла стая 101 те прибира в себе си на тринайстия етаж лудостта е за всички ядрата вибрират преди взрива боб таро кристали куршуми и свещи планетите са в конюнкция квантовите оракули провиждат котката в кутията не е нито жива нито мъртва във въздуха висят усмивки пясъкът изтича temporis causa утробата е празна психоза паника пан психея memento ДНК 25-ти кадър някой е разрязан от прозореца пак ще се съедини к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т амнезия по време на медитация (това е заглавието) екзод от въпросите без отговор всички пътища водят в устата на истината върнете се назад край и отначало върху шахматната дъска фениксът изгаря и се ражда temporis causa ерос е любов танатос памет memento самсара и кръгът отново се завърта във вечно сътворение бог е смърт дяволът е време поетът е поезия човекът е вода безсмъртно творчество свобода да измислите да напишете да изиграете да композирате живота музиката ще ви води създайте ваша вселена тогава пясъкът ще изтече тогава материята ще се влее в матрицата тогава всичко пак ще е едно тогава тогава к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т 8 8 8 memento брахман брахман брахман този текст е без край безкрай

...

Ясен Василев е роден през 1988. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”. В момента следва Драматургия в НАТФИЗ. Автор е на проекта „Делюзии” (Януари 2008, Хамбара) – поезия и проза в диалог – съвместно с Мина Стоянова. Автор е и на експерименталния пърформанс „Когато часовниците се топят” (Май 2008, Аулата на СУ) по авторски текстове и стихове на Гео Милев. През 2008 печели втора награда на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев”, Стара Загора за поемата „Амнезия по време на медитация”. В момента работи по текстовете от предстоящия авторски пърформанс „Dirtify”. Има публикации в "Литературен вестник", "Сега", "Страница", "39 грама" и всички големи литературни издания в интернет.

[ това са стихове от брой 26 от декември 2008 г. - януари 2009 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]