Патенце си ти игриво,
 весело и унило.

Тигърче опасно 
и леко бясно.

Тихо, леко и игриво
- като пандите шавливо;

Мъничко ‘мъгливо’
 и лесно обидливо.

Патенце отлично 
-в хватките ‘сверично’ 
и силно обично. 
 

1. Хилаво хлапе

Невъздържано хлапе,
незнаещо къде…
ще се понесе.

Мъничко дете 
с неописуемо  сърце.

Голямото дете…
витаещо и то не знае къде.
На годините не отговарящо,
сърцата отварящо.

Малкото дете…
Ах, как не знаеш какво ти е.
Раничко ти е да се сърдиш
за какво ли не.

Истини, измами и вечните забрани
 ти затриеш, и ума си изтриеш.
Самочувствие голямо до не знам си и къде..

Обичта ни сладка правиш ти на ‘патка’.
Самочувствие голямо…
Детето малко…
Весело, игриво, отчасти щастливо.
Детенце ‘хапливо’.

Хилаво хлапе
неоценяващо обичта на другите!!!
 

2. Глупав феномен

Какво въртиш се все около мен.
Нали не съм ти фен.
Нали не държиш на мен.

Защо допускаш ме до теб?
Защо мамиш ме, ден след ден, 
хитър ‘малък’ феномен.

В един миг отнасящ се към мен
като с ‘хваната в плен’.
А в друг неспирно прегръщаш ме
като за последен ден.

Не…, просто исках да си до мен,
а не с някои друга.
 -Кретен- НЕ ОЦЕНЯВАЩ МЕН.

И разбрах Аз сега - не ме обичаш ти.
И лъжи, и изменяш ми ти.

Говориш ми мило и игриво.
И ‘мазниш’ ми се ти за да може после,
по-силно да ме боли.

И играеш си още с чувствата ми. 
И подиграваш ги.
Защо ли повярвах ти?
Защо ли доверих ти Аз мечтите си.
Уви как обичах те, а ти само подканяш
моите сълзи.
Нарани ме ти, нарани.
Кораво сърце.

И силата е в мен, и омразата не спира  
ден след ден.

Но знаеш ли Аз ще те преодолея.
И когато излъжат те така, както 
направи ти с моята душа.
Ще омекнеш на мига и ще разбереш как 
почувствах се Аз. 
Когато с думи и дела направи 
така, че сега да не изпитвам обичта- силна и добра.
 

3. И един ден…

И силата е в мен. И Аз родена,
 и преродена, продължавам сега да 
разбивам лошите сърца.

Ти прегазваш ме всеки път, 
когато  отнеса се с теб добре.
Отказваш се, когато излъжа те 
без да искам- дете.

‘Голяма работа’ ще се окажеш хехехе.

Но Аз сега ще ти се изсмея за това,
че мислиш ме за ‘мъничка жена’-
попадаща все на неподходящи места.

И смеха ти ще се сепне, когато
Аз издигна се- благодарение на лошо 
отнасящата ти душа- към мен. И 
някои ден, Аз ще съм най-великия феномен.

Послепис: Всяко зло за добро. 
 

4. Колко

Колко още да показвам,
колко още да разказвам?

Колко още сърцето си да отворя –
като ти си клапите, ти си капилярите.
Ти си въздуха прочистващ и насищащ.

Колко пъти трябва да доказвам 
обичта прекрасна?
Колко болка трябва да изтрая 
за да иде душата ми в  рая (твоето сърце)?

По колко начина да ти казвам
 кой/я си ти-къде си в сърцето ми?
По колко пъти трябва да 
прощавам чувствата ти неясни?

 Какво трябва да направя за да осъзнаеш,
колко си  ценен/а?

Ах…как искам твоята ‘ръка’,
все така ‘крещяща’ от нежна топлота.
Допълваща малката ми голяма душа.

КОЛКО??? 
 

5. Тъгата в сърцето ми...

Сърцето нарани ми ти.
Душата умори.
Съзнанието унищожи.
Не мога да мисля.
Не мога да чувствам.

Спомням си моментите
прекарани заедно-
и мъка облива ме
и душата разлива се...

Боли, боли и без въздух
остана сърцето ми. И 
огурчи живота ми за един
миг-брутален-ненавиждащ от мен.
Тази съдба събра ни,
но и раздели ни.

И ще останат все пак спомените смели,
но и обезличели.
 

6. Все тая

Има ли смисъл да Ви пиша?
Има ли смисъл да Ви говоря?
Дали изобщо разбирате същността 
на думата ‘смисъл’?

(Смисъл- стойност, значение.)

Мислите си за едно, 
а Аз съм съвсем различно същество. 

Всеки мисли се за прав 
и играе своя ‘шах’.
Какъв ход да направи,
така че другия да измами.

А Аз живея с мисълта за
култура, доброта, уважение и човещина.

И мислите все така,
че да унищожите нечия съдба.
Не се вълнувате от 
чувствата на другия.

Какво ли казвате си сега-
ти пък с твоите глупави слова.
До кога ще разбиваш си съня.
Какво си ги измисляш - шантава жена.
Все с глупости пълни ти се тази глава.

Но Аз не мисля така.
Не ми харесва вашата лоялност
 към моята  съдба.

И пак ви казвам-
щом не разбирате ме и пренебрегвате
до тук ‘изказаната’ ми душа.
Не ме заслужавате-
пълни според мен хора с неяснота!   
 

АЗ СЪМ

Аз съм въздуха, земята, луната, тишината.
Аз съм топлината, изгаряща душата.
Аз съм птичката волна и доволна.
Аз съм и орела в небесата, борещ се за съдбата.
Аз съм слънцето прекрасно и силно опасно.

Аз съм мрака в душата.
Аз съм огъня разпален и дъжда покварен.

Аз съм бурята.
Аз съм урагана.

Аз съм добротата.
Аз съм омразата и  ума.
Аз съм силните и слабите.
Аз съм мъдрия, но и глупавия.

Аз съм човека- молещ, искащ, 
можещ, знаещ, продължаващ, 
не предаващ, одухотворяващ и силно побеждаващ.

Лесно палещ се, но трудно изгасващ.
Помнещ и забравящ.
ЖИВЕЕЩ.

Аз съм любовта и страстта; 
трепетът, милувката, целувката.

АЗ СЪМ! - сърцето; 
Аз съм душата; Аз съм съдбата.
Аз съм желанието и изпитанието.
Аз съм болката и отчаянието.