1. Увод относно проблемната област вместо обширен предговор.
 
Най обичам да давам съвети и затова преди време се замислих в коя област на съветологията да си вадя хляба. Всъщност, съветология (да ви светна) е област, която изучава (или май спря да изучава) разпадналия се Съветски съюз и свързаните с него недоразумения. Но в настоящия трактат ще използваме това понятие за означение на науката за даване на съвети.

Както и да е – седнах и сериозно се замислих. Спомням си, че във «Всяка неделя» на Кеворк навремето се появи един плешивец, който успешно лекуваше плешивостта у другите, а в Щатите видях книга от разведена жена на тема, нещо от рода на «Как да имаме щастлив брак». Още не съм напълно оплешивял, но съм щастливо разведен и по горната тема имам доста познания, но все пак не съм психолог, а пък и искам да използвам старите си професионални умения в новата си професия. Е, като се замисля, мога да напиша трактат на тема «Как да не повторите моите грешки и даже да сте по-тъп от мене да станете сериозен учен, а не посредствен като мене», но в книгата ще има два или три основни съвета и те ще са «Експлоатирайте подчинените си до дупка» и «Мазнете се на шефовете, докато им заемете мястото». Ех, ако ги бях спазвал, сега нямаше да си търся препитание със съвети…

Погледнато от позицията на  пазарното търсене най ще върви книга от рода на «100 безценни съвета как да свалите 1000 мацки» или «Кратка философия на общуването с жените с цел извличане на сексуални и естетически облаги». За съжаление, скоро пак ме зарязаха и то точно когато естетическите облаги щяха да преминат в сексуални.

Книга със заглавие «Как да станем богати без да се напрягаме и без да сме способни в някоя професия” също ще е бестселър, пък и съответства на моя жизнен опит и характер, последният от които е комбинация от непресъхващ мързел и вродена некадърност. За съжаление, въпреки че имам обширни наблюдения върху преуспели без труд некадърници, то изглежда ми убягват от полезрението някои други скрити фактори, които са ги обогатили. Освен това, както и вие сте се досетили, все се чудя, защо хора, които могат да научат другите да станат богати, не вземат да се вслушат в съветите си и да станат богати, ами са тръгнали по трънливия път на публикуването с цел забогатяване.

По този повод се сетих, че най-успешни съветолози са хора, които не са преуспели със собствените съвети. Не, не е парадоксално, защото преуспелите хора не са обладани от горчивината на неуспеха, която е необходимо условие за литературно творчество и не са си блъскали главите над причините за техния успех, така както неудачникът за собствения неуспех. Освен това, успелите са егоисти и не си раздават съветите безплатно и за “полза роду”, т.е. не се занимават с благотворителност ... и точно затова те са богати, а не бедни.

Дотук нещата се систематизират по следния начин: (1) ще давам съвети за неща, които не разбирам напълно, но имам житейски опит, (2) ще давам съвети, които не мога самият аз да ползвам, и (3) няма да давам безплатни съвети.

2. За това защо се дават и търсят съвети

Човек е творческа личност и това му качество е вмъкнато от Еволюцията, при която оцеляват най-приспособените. Поради същата причина човек е и мързелив, завистлив, суетен и безотговорен. И точно тези му качества пораждат необходимостта от това той да дава и приема съвети.

Съветът е творческа форма на мързел или форма на творчески мързел. Когато давате съвет имате предвид, че друг ще направи нещо вместо вас, а когато приемате съвет смятате, че друг е помислил вместо вас. Освен това, по е вероятно даващият тъп съвет да оцелее при еволюцията, както и да оцелее този, който получава добър съвет. Това на практика означава, че са оцелявали хората, които дават тъпи съвети, а не изпълняващите ги, както и тези, които възприемат добри съвети.

Съветът е продиктуван от завистта на даващия към изслушващия, защото даващият не може да изпълни съвета и таи известни предчувствия, че получаващият е по-добър от него и по-подходящ за предвидената дейност. Този пък, който изпълнява съвети, е обхванат от завист към по-опитния и по-добрия от него в областта на съвета. Оцеляващият фактор е със същия знак както в предишния абзац и силно завиждащите хора са по-приспособими от добронамерените.

Съвет се дава най-вече от суетност. Анализът, който съм правил години наред, показва, че суетността нараства експоненциално и достига максимум точно в точката на привършване на съвета, както за съветолога, така и за неговия слушател. Първият се блазни от мисълта, че е достигнал мъдрост, която трябва да сподели, а вторият е поласкан от факта, че той е избранникът, който трябва да претвори в дела мъдростта. И тук ще споменем, че суетата е основен фактор за оцеляване, защото тя показва увереност, важност и полезност на индивида, което повишава другите неговите творчески качества и ги прави важни за групата (обществото и пр.).

Съветът е породен от безотговорност, защото даващият съвет не поема никаква отговорност, а изпълняващият ги психически се освобождава от отговорност. Не съм запознат с евентуални медицински изследвания в тази насока, но моите скромни наблюдения показват, че отговорните хора страдат от по-силен стрес и умират по-млади от безотговорните.

Тези пет човешки качества са движили и движат прогреса и правят индивидите по-устойчиви на външната среда и по-оцеляващи в лабиринта на човешките взаимоотношения, като даването на съвети се явява своеобразен отдушник на стреса и напрежението от интелектуалната дейност. Ето защо тук ще възприемем, че съветологията е полезна за Човечеството дейност и това ще ни мотивира в следващите части от настоящия трактат.

3. Относно заглавието и по-специално за понятието “експерт”

Съгласно енциклопедия Уикипедия експерт е човек, който е широко известен като надежден източник на знания и умения с цел да отсъжда и решава, мъдро и обективно, в специфична проблемна област. Не е необходимо да изброявам останалите негови характеристики, описани там, но само ще прибавя мнението в Кършияка относно експертите “Квото пипнат – тръгва, квото предскажат – случва се точно така, и винаги могат да ти намерят слабото място.” Разбира се кварталните експерти в Кършияка се ценяха заради знанията им в много области, бих казал десетки, като например от играта на джамини със стотинки, през знанието как да се напише извинителна бележка в училище и ловене на риба в Марица, до свалянето на мацки. Тук трябва да спомена, че тогава в телевизията не се изявяваха много експерти както сега и ние децата учехме Живота от съветите на тези личности. Е, в онези години на социализъм и несвободна преса най-много бяха експертите по съставяне на националния отбор по футбол или двата местни футболни клуба. И точно затова новаците като мене бяха объркани как може да има толкова много противоречиви мнения по даден въпрос, и то мнения изказвани от уважавани и разбиращи хора. Това донякъде пораждаше съмнения, не толкова в личностите и методите им за анализ, колкото в източниците им на информация, които както се досещате бяха базирани изцяло на разни слухове. Въпреки това, в нас децата от Кършияка се породи мечтата някой ден и ние да станем експерти, и съответно уважавани личности.

Относно втората дума – съветолог – ще добавя, че съветите по онова време бяха нещо много разпространено. И не защото са без пари и нищо не струват на даващия ги, а защото имаше много експерти. Достатъчно бе, бай Слави да отвори капака на “Москвича” или да го дигне на крик и веднага се събираха трима-четирима съветолози. “От карбуратора ще да е.” казваше един, а друг започваше лекция за маслените филтри и маслото. Трети подаваше лимонадено шише с ракия и питаше бай Слави кога ще започне да вари компотите и без да го чака му даваше куп съвети за приготвяне на кисели краставички или зелето. Обикновено, когато шишето се изпразнеше в гърлата им, разговорът се въртеше вече около миналогодишното вино на майор Василев и по-специално за танините в него, от които боли глава. Това си имаше и хубава страна, защото някой донасяше кана с вино и на следващия ден бай Слави отново бърникаше колата си и отново ние децата попивахме съветите на експертите.

4. Съветите в политиката или за възможността съветите ви винаги да са верни

Няма как в този трактат политиката да не присъства, още повече че броят на политическите експерти надминава десетки пъти този на всички останали, и така е не само у нас, но и по Света. И този факт не е случаен, просто защото всеки може да бъде избран да прави политика и да ползва облагите от тава “правене”. Тогава как да забраним на отделния гражданин да не изказва мнения по въпроса, когато преди избори всички правещи политика го агитират да бъде активен и да гласува. (Тук ще отворя скоба, че подобно явление се наблюдава и за икономиката, въпреки че не на всеки му позволяват да харчи парите на данъкоплатците и все още се изисква диплома по икономика, пък била и тя от някой нов и фалшив университет.)

Чувал съм по телевизията, че българинът разбира от политика, футбол и телевизия, но това по-скоро е частен случай от по-общата формулировка, че българинът разбира това, с което той не се занимава. Колебая се да допълня “най-добре” пред думата “разбира”, защото това се вижда от всекидневната дейност на българския професионалист в неговата област. Все пак футболът изисква треньори, а телевизията редактори и сценаристи, и макар че в политиката у нас в последно време нахлуват ПиАр-ите, то основната презумция на политиката е “да се чуе гласът народен” и това води до необходимостта от безброй експерти. Ето защо, съветолог по политика е една просперираща и обещаваща професия.

Нека разгледаме политиката по-отблизо. Тя е съукупност от действия, които ръководят начина на разпределяне на благата. Другите две неща които определят една политическа система – как се произвеждат благата и как те се консумират въобще не зависят от политиците. Може и да са ви излъгали, че политиката почива на идеи (нещо като концепциите в науката), но хилядолетният човешки опит е показал, че политиката се води от конкретни намерения на политиците, които със задна дата се обличат в идеи и се оправдават с тях. Наблягам на “намерения на политиците”, защото политиците решават една главна задача и тя е как за дойдат на власт и как да се задържат в нея.

Като оставим настрана насилствените начини за идване на власт с революции и преврати, политиците искат да бъдат избрани. А за да ги изберат те се нуждаят от съвети и съветолози – не от съветници, за които чуваме само при поредния скандал, а от истински полезни личности, които да начертаят пътя за спечелване и задържане на народното доверие. А за това има редица тривиални похвати, най-важните от които ще бъдат разгледани накратко.

a) За опозицията винаги икономиката не върви добре. Колкото и да ви е чудно това винаги е вярно, просто защото икономиката никога не върви добре. Даже и в случаите да разпродавате масово едно природно богатство (например петрол), то когато цената му спада бюджетът отива по дяволите, а когато тя се вдига, пък разходите ви отиват в същата посока.

b) За опозицията винаги управляващите са корумпирани. И това също е винаги вярно, защото кой друг да е корумпиран!? (Не трябва да се забравя, че корупцията подобно на ентропията нараства с времето и не може да изчезне, а само сменя субектите си.)

c) За опозицията винаги управляващите са некадърни. И това е абсолютно вярно, защото политиците не се избират по този фактор, а по редица други странни критерии, например външен вид. А и самата некадърност си личи най-много при активно действащите хора, а не, например, при отшелниците или мъдреците, които нищо не правят на практика.

d) За опозицията винаги управляващите правят гафове. Че кой друг да ги направи? Нали “гаф” е неуспех, свързан не толкова с големи поразии, колкото с факта, че си бил хванат в него. А както знаем, политиците са най-наблюдаваните активни личности, даже повече от спортистите и звездите в изкуството.

Има и други по-несъществени точки, но тези са достатъчни за начинаещия съветолог. Вашите съвети по тях винаги ще бъдат правилни и ще намират широк резонанс сред гласоподавателите.

Тук не трябва да се пренебрегва и втората, още по-трудна, част, “задържането на власт”. Абсолютно същите тривиални похвати се използват и тук и те са:

a) За управляващите винаги икономиката върви по-добре, отколкото преди.

b) За управляващите винаги предишните управляващи са корумпирани.

c) За управляващите винаги предишните управляващи са некадърни.

d) За управляващите винаги предишните управляващите са правили големи гафове.

Няма да е пълна тази част, ако не споменем и за средствата, които се използват. Те са графики на безработицата, разходи за недовършени капиталовложения, данни за престъпността, проучвания на общественото мнение и т.н. Тук основната тънкост е, че винаги в пресата могат да се намерят изгодните за вас данни, а тези които противоречат на вашите намерения се приемат за недостоверни или непълни. Възможно е също така, тенденции които са общопризнати и противоречат на вашите намерения да бъдат обяснени с други фактори, а не с дейността на предишните управляващи. Например спадането на безработицата е било в началото на предишното управление и се е дължало на мерките, които е взело по-предишното правителство, стига то да не е от същата партия.

В заключение ще се върнем на основната мисъл, че политиката е съукупност от действия, които ръководят начина на разпределяне на благата. А благата са тези, които са в основата на всички обещания.

(следва продължение)