Още едно списание по Интернет!?!
Да! Като всеки редактор и аз се заблуждавам, че ще бъдем различни, че ще
бъдем четени, че ще са ценни за обществото изложените идеи в списанието...
Да не се заблуждаваме – съвременният човек чете все по-малко. Телевизията и
Интернет са обсебили 9.99% от мозъка му, а както пишат учените човек използва
само 10% от ресурсите на този феномен на Природата – Човешкия мозък.
Ние няма да се борим с Телевизията и Интернет. Ние ще се борим за този
останал 0.01 процент. Защото практиката показва, че Човек става гражданин и
специалист само когато чете и премисля прочетеното, а не чраз манипулацията на
медиите.
Всички се вайкат – “младежда не чете”, “учениците не познават класиците”,
“студентите са безразлични към учебниците”, а не се запитат “защо младежда да
чете това, което не я
интересува” или по-сложния въпрос – “защо младежът или девойката трябва да прочетат нещо,
което няма да им върши работа в това общество, в което живеят добре само нечетящите”.
Е, едно
списание не може да промени “това общество, в което живеят добре само нечетящите”, но
четящите хора могат да променят това общeство! А за да има четящи, трябва да
има текстове близки до тях, т.е. написани от хора,
близки до тях. Трябва да има интересни текстове, текстове, които резонират в
душите на четящите, а това безспорно са текстове, в които са изразени мнения на хора близки до четящите, а не текстове, писани за слава,
за пари, по поръчка …
Ето това, драги читателю, ще се стараем да правим. Да публикуваме думите,
мислите и идеите на читателя...
И да не забравяме – за да се реши един проблем,
той трябва първо да се формулира правилно. А ние ще се опитваме да формулираме
проблемите на Българското общество, така както ние обикновените хора ги
виждаме. А не както политиците ги спрягат всекидневно по медиите.
(Из обърканите и неясни мисли на Главния редактор)