Интервю

с проф. дхн Георги Николов Андреев,

заместник ректор по Наука и международно сътрудничество на Пловдивския университет.

Господин професор, списание “Коснос” е едно ново издание в Интернет пространството и редакцията би искала да вземе от Вас интервю в качеството Ви на замесник ректор по науката на Пловдивския университет и като един от видните български спектроскописти-аналитици. Да започнем с Пловдивския университет.

Коснос: Наистина ли Пловдивският университет е втория университет в България? (Нека под университет да разбираме образователна институция, насочена към обучение и изпитване на студенти в разнообразни области на знанието, която има право да присъжда степени в различни професии и която се състои от факултети или колежи)

Г.А.: Определението за университет дадено от Вас в скоби, макар и за някои приемливо, аз лично не считам за правилно. Основното ми възражение е в това, че в него отсъства напълно понятието Наука. Дори да не дадох мнението си тук в качеството на заместник ректор по Науката и международното сътрудничество на Пловдивския университет пак щях да застъпя становището, че университетът е неразривно съчетание на образованието с науката. Иначе той, университетът, не би бил с нищо различен от гимназията. И още: университет в който не се създава наука, няма научни дискусии, научно израстване, съответно научни постижения, е институция извън всякаква конкуренция, обречена на загиване. От тази гледна точка ще отговоря и на поставения въпрос. Защото сам по себе си въпросът може да има различни трактовки: сравняване на университетите по мащабност, по обществено влияние, от историческа гледна точка, съгласно социологическите проучвания и пр.

Според мен Пловдивският университет «Паисий Хилендарски» е безспорно вторият класически университет в България. Преди около една година аз оповестих едно подробно изследване на научните постижения на българските висши училища (ВУ) и Българската академия на науките (БАН), както в няколко доклада на научни форуми, (напр. вж. Доклади на Национален форум, София, 13 – 14 май 2005 година), така и в статии, напр. Списание НАУКА, бр. 2, година ХV, 2005, стр. 34-38 и Вестник «Пловдивски университет», бр. 4 (349), година ХХIII, 4 май 2005. Резултатите от това изследване ясно показват, че за един период от 20 и повече години Пловдивският университет се нарежда на четвърто място по научна продукция между всички университети в България след СУ “Кл. Охридски”, МУ-София и ХТМУ. А тези университети, заедно с БАН дават над 95% от цялата научна продукция на България. Всички останали 37 университета заедно дават под 5% от научните постижения у нас. По брой студенти и преподаватели Пловдивския университет е също на второ място измежду класическите университети в България след СУ “Кл. Охридски”.

Коснос: В един университет винаги има конкуренция между различните факултети, която конкуренция не е само за парични средства, но и за престижа на отделните факултети. Каква е ролята на един заместник ректор? Да балансира? Да подпомага и насърчава слабите факултети? Или да изтъква най-силните факултети?

Г.А.: Ролята на един заместник ректор е да подпомага работата на Ректора. Ролята на Ректора пък е “да балансира”, “да подпома слабите” и “да изтъква най-силните факултети”, което е необходимо за съхраняване на институцията и издигане на нейното равнище. Аз като заместник ректор мога да си позволя малко по-голям произвол в поведението. Моят стил, в съответствие със собствените ми разбирания е (1) да създавам условия за ефективна работа на отделите, които ръководя и (2) да изяснявам на колегиума истината за състоянието на науката (и международното сътрудничество) при нас, от гледна точка на независимия страничен наблюдател и изследовател. На основата на обективните показатели всеки преподавател, съответно факултет, очаквам да направи заключение за положението, което заема, във въображаемата обща скала. Според мен този подход е плодотворен, в смисъл, че в нашите среди е често явление един факултет, или личност, да се помисли за велик без да има достатъчно основание за това.

Коснос: Г-н заместник ректор, защо не са изравнени критериите за издигане в професионално отношение в различните факултети? Нямате ли впечатление, че в Химическия факултет изискванията в наукометричните показатели са най-строги? По наши наблюдения, например, математиците, физиците и биолозите стават доценти с 3-4 статии в престижни чуждестранни списания, а за химиците се изискават 5 пъти повече публикации от този род.

Г.А.: Критериите за издигане в професионално отношение в различните специалности са различни, защото факултетите имат разностранна научна дейност – обекти за изследване, средства за изследване, значимост на съответния клон на науката в даден период от време и други подобни фактори. Дори само за цитираните от Вас природни факултети (тук нека включим за краткост и математиката) трудно се намират общовалидни критерии за оценка. По мои лични сведения обявените от Висшата атестационна комисия (ВАК) “препоръчителни критерии” са били предложени от двама академици, които не са химици, а физик (ИТ) и биолог (ДЦ). Истина е обаче, че тези критерии се спазват стриктно преди вичко от химическите научни съвети. Ако питате защо, вероятно най-простият отговор би бил – защото химиците могат да постигнат тези критерии.

От друга страна обаче, може би понеже самият аз съм химик, ми се иска да вярвам, че специалистите-химиците в България са като цяло с по-значими научни постижения от останалите колеги от природните науки. Едно евентуално потвърждение би могло да се счита казаното от Председателят на ВАК академик П. Кендеров при една своя лекция изнесена наскоро пред преподавателите на Пловдивския университет. Той каза приблизително следното: “...в България на световно равнище са (само?) българските физикохимици...”. Накратко, химиците в България може би наистина успяват да следват, все още, една отдавнашна традиция (положена от професорите Странски, Каишев, Д. Иванов и др.) за поддържане на високо научно равнище. Което обяснява по-голямата строгост в оценката на химическите научни съвети.

Коснос: Понеже сте заместник ректор, който отговаря за науката в ПУ искаме да ви зададем следния директен въпрос: Може ли да се прави наука в бедна страна като България?

Г.А.: Макар въпросът да е директен, отговорът не може да бъде директен, в смисъл, че всеки прост отговор би бил едностранчив. Няма никакво съмнение обаче, че по принцип, най-успешни в науката са учените от богатите страни. Между тях има обаче много впечатляващи нюанси, за което може да се разисква нашироко.

На конкретния въпрос може ли да се прави наука в бедна страна като България, моят отговор е: и да и не. Да, защото научния фронт е необятен и не е наложително да си богат, за да ти хрумне добра, ползотворна, забележителна идея. С това само искам да кажа, че има колеги, които обясняват неуспеха си единствено с липсата на пари. Друг е въпросът, че ако си беден може да не ти достигнат средства за реализиране на добрата идея. Трети въпрос пък е притегателната сила на парите за научните работници, което изкривява картината при оценка на научния фронт в страните по света.

Коснос: Доколко така наречените Дипломни работи са самостоятелна разработка на студентите? И имат ли те някаква наукометрична стойност?

Г.А.: Това зависи от студентите и от преподавателите. Според мен на дипломните работи трябва да се гледа като част от учебния процес, поради което не трябва да очакваме пълна самостоятелност в работата; последното дори не се постига дори при разработката на докторските дисертации. В този смисъл аз считам дипломните работи за много полезни и като задължителен етап от обучението на студентите; наукометричната им стойност макар и желателна, не е наложителна. Ако от своя страна поставеният въпрос иска да подскаже, че дипломните работи в природните науки някога са били с по-висока научна стойност, а сега не, то това има своето обяснение. В някои хуманитарни специалности, обаче, равнището на дипломните работи може би нараства.

Коснос: Смятате ли, че студентите (тези до степен бакалавър) могат да се включват в научната дейност на различните катедри?

Г.А.: Макар да битува мнението, че резултатите от допълнителната работа със студентите не компенсират вложеното време ще повторя мнението си, изказано по предходния въпрос: задължение на преподавателя е да обучава студента. И който от студентите покаже необходимите качества трябва да бъде включван в научната работа на катедрите. Та нали най-често именно тези студенти стават по-късно докторанти, а в последствие наши колеги и продължават нашата дейност.

Коснос: Считате ли, че часовете които са отделени в учебния план на студентите за самостоятелна подготовка се използват от тях за тази цел? Защото непосредствените наблюдения на екипа на “Коснос” показват, че първо студентите не знаят за тези часове, второ когато научат за тях, те не знаят за какво става въпрос, и трето повечето от тях работят странично за да се издържат.

Г.А.: Този въпрос е прекалено широкообхватен, за да може да се даде задоволителен отговор. Защото включва въпросите за: мотивация на студентите, държавната политика по осигуряване на студентското обучение, обърканата ценностна система на българина и неговото отношение към инвестиция в обучение и др.

Коснос: Нормално ли е според Вас 550 години след изобретяването на печатарската преса от Гутенберг и 11 години от масовото навлизане на Интернета в България някои университетски преподаватели да продължават да диктуват лекциите си на студентите?

Г.А.: Ако не става дума за преподаватели от филологическите специалности, където диктовката е задължителна съставка от обучението, в другите факултети такива преподаватели не ми са известни. С други думи казано, такива преподаватели не са университетски преподаватели.

Коснос: Г-н професор, Вие сте в Златната есен на своя творчески път, затова искаме да Ви попитаме: Изпитвате ли задоволство от това, което постигнахте в науката?

Г.А.: Научното изследване е измежду най-интересните човешки дейности. Това е основната причина то да привлича интереса на най-надарените хора, независимо от това, че заплащането на учения никога и никъде да не е стояло много високо в общата скала. В този смисъл аз изпитвам наистина голямо задоволство от едно осмислено битие. Колкото се отнася до моите лични постижения в науката – това е оценка, която се дава само от другите и то след време.

Коснос: Известно е, че Вие сте изключително популярен професор сред колегите: успяхте ли да създадете своя научна школа?

Г.А.: В този въпрос съзирам известна нелогичност: популярността не е свързана пряко със създаването на школа. А ако е вярно, че съм популярен сред колегите то едва ли се дължи на това, че науката е моя силна страна. Създаването на научна школа пък е съвсем трето нещо. Моята амбиция е била в областта, в която работя, да останат след мен подготвени преподаватели и като цяло да бъде съхранен дух за научно изследване.

Коснос: Всеки интервюиран забелязва, че интервюиращият изпуска един или повече ключови въпроси. На кой въпрос, незададен от нас, бихте искали да отговорите?

Г.А.: При моя случай това не е в сила. Не се сещам за нищо, което бих искал допълнително да добавя; дори казаното до тук е прекалено много. Имало е време, когато съм си мислел, че казвам нещо оригинално. После установявам, че някой вече го е казал и то много по-добре, т.е. наистина “нищо ново под слънцето”.

Коснос: И последно: Какво ще пожелаете на читателите на списание “Коснос”?

Г.А.: На Коснос искрено пожелавам успех; та нали той се списва от най-близките ми приятели и сътрудници! Това всъщност е и причината изобщо да се съглася да дам това интервю.

Редакцията на списанието благодари на проф. дхн Георги Андреев за изчерпателните отговори!