Влезнахме в Европата! Нека затова да видим какво мислят немските учени за работа си, пък и не само за тяхната. По време на моя престой в Саарбрюкенския университет през зимата на 2000 г. местните аспиранти ми нарисуваха и обясниха впечатлителната диаграма на проф. Дюр от техния университет. (Prof. Heinz Duer, Universitaet des Saarlandes, Saarbruecken, Germany). На фигура 1 е даден превод на оригиналната рисунка, която начерта един от аспирантите (сега ги наричат помпозно докторанти в България).
На абсцисата стои възрастта на (немския) учен, а на ордината - процентът на различните дейности, с които се занимава. Тук е редно да отбележа, че не запитах този процент как се изчислява, затова предполагам, че това е процентът от време, отделяно за всяка една дейност. Двете диагонални линии разделят цялостната дейност на учения на четири области. Ако искаме да изчислим колко време (като процент от цялото) хвърля ученият за дадена дейност, то просто прекарваме вертикална права линия и тя ще се раздели на три части от диагоналните линии: всъщност за възрасти 25 г. и 65 г. тя е от една част - 100%, а за възраст 45 г. = (25 г. + 65 г.)/2 тя се състои от две части от по 50% всяка. Но нека погледнем четирите примера дадени на фигура 2.
Фигура 2. Използване на диаграмата на проф. Дюр.
Ако ученият е на 25 г. то той се занимава 100% с научна работа - синята вертикална линия в левия край на диаграмата е висока 100%. При нарастване на възрастта му, неговите основни дейности се класифицират в три главни категории - (1) пътувания и участие в конференции, (2) научна работа и (3) ръководство на аспиранти. Съответните проценти на тези дейности могат да се изчислят по дължините на отсечките, получени при пресичане на вертикалната линия с абсциса, равна на възрастта, и двете диагонални линии. Например при възраст 35 г. = (25 г. + 45 г.)/2 ученият е зает с (1) 25% пътувания и участие в конференции, (2) 50% научна работа, и (3) 25% ръководство на аспиранти - процентите се получават от дължините на трите отсечки, оцветени със зелено, кафяво и виолетово. Пътуванията за участие в конферениции и времето за ръководство на аспиранти нарастват до възраст 45 г. (средата на възрастовата отсечка), а след тази възраст - те намаляват. Делът на науката намалява в този възрастов интервал и ... изчезва след 45 г., като се появява нова дейност - доклади на конференции (въобще "даване на акъли"). На 45 г. ученият се занимава (1) 50% пътувания и участие в конференции и (2) 50% ръководство на аспиранти - процентите се получават от дължините на двете отсечки, оцветени със светло синьо и зелено. След 45 г. линейно нарастват процентите на "даване на акъли" като на 65 г. ученият се занимава само с това - керемидово кафявата отсечка в най-дясно е с дължина 100%.
Разбира се, тази диаграма е един груб линеен модел за дейността на средно-статистическия западен учен. Аз лично познавам колеги в България, които никога не са отделяли време за първата дейност, а са се занимавали само с останалите три. Всъщност, те са най-успешните учени у нас! Парадокс? Не знам.
Забележка: Немските
умлаути в немските имена са написани с добавяне на "e" след буквата, близка
до тях: - "ue" е у-умлаут, "ae" е а-умлаут.
Предложение: Ако
имате идеи за подобни диаграми за великия български учен, пишете на редакцията!
Най-остроумните модели и най-верните (или най-печалните) ще бъдат публикувани
под вашето истински име (или псевдоним за по-сигурно, ако се боите от учените-началници!)
[ това е материал от брой 4 на списание "Коснос" www.kosnos.com ]