Вероятно мнозина от вас изпитват силни чувства към човек, който не може да им отвърне?! С настоящия текст искам да развенчая един мит, според който, когато един човек изпитва чувства към някой друг, между тях не може да има приятелство.
Напротив! Може. Когато човек обича, той е готов да направи абсолютно всичко, дори да пожертва живота си за любимия. Това не зависи от наличието на чувства у другия. Именно тази жертвоготовност би трябвало да засили едно приятелство,защото именно истинските приятели са тези, които няма да те изоставят в тежък момент и не биха отказали помощ. Ако някой обича, то той не би предал човека, близък до сърцето му.
Нима жертвоготовността не е признак за едно истинско приятелство?! Нима има някой друг, който би помогнал повече и по всеотдайно от този, който обича?!
Ние сме хора и едно от нещата, които ни отличават като вид е именно способността ни да обичаме. Любовта не пита никой, просто идва, дори и невъзможна да е тя. Изпепелява те докрай, тя вечна е, истинска ли е, дори и невъзможна да е тя.
Тези редове, написани от една наранена душа, са живото доказателство как човек не може да заповядва на сърцето си. Нима появата на чувства трябва да разруши едно истинско приятелство?! Нима несподелената обич трябва да се превръща в силна, изпепеляваща сърцето и душата, изгаряща болка?!
Всички тези мисли са абсолютно погрешни, те са в основата на един дълбоко остарял мит, с когото за съжаление голяма част от хората все още живеят. Ако с тези редове не съм успяла да променя възгледите ви за несподелената обич към приятел, то струва си да поразсъждавате малко по-дълбоко върху настоящия разказ.
Автор: Виктория В., e-mail: cibs@abv.bg
[ това е материал от брой 4 на списание "Коснос" www.kosnos.com ]