“народ – затъпен / унижен / по-нищ и от просяк”

Помня, че като студент обичах да питам разни мои начетени познати, кое е най-слабото правителство в новата история на България. За мен бе така нареченото "Професорското правителство" на проф. Цанков. Правителство, което ни е скарало с почти всички съседи и е хвърлило страната във външно-политическа изолация - в резултат на това даже гръцки войски окупират района на Петрич. Едно правителство, пълно с професори, но предизвикало невероятна вътрешно-политическа криза с масови убийства и политически терор от страна на крайно десни и крайно леви.
 

- стари и млади - 
се спуснаха всички отвред 
- като отприщено стадо 
от слепи животни, 
безброй 
яростни бикове - 
с викове 
с вой 
(зад тях - на нощта вкаменения свод) 
полетяха напред 
без ред 
неудържими 
страхотни 
велики: 
НАРОД!
..... Глас народен: 
           Глас божи
С хиляди ножа 
прободен 
народ - 
затъпен 
унижен 
по-нищ и от просяк, 
останал 
без мозък 
без нерви - 
въстана 
из мрака тревожен 
на своя живот 
- и писа със своите кърви: 
       СВОБОДЕН!

Каква велика ирония е, че тези гениални строфи от поемата "Септември" на Гео Милев (убит по време на същото Цанково правителство) важат също и за криза, предизвикана от правителство на социалистите през не толкова далечната 1997 година! Да - вече най-слабото правителство в новата Българска история е това на Жан Виденов. Правителство, което хвърли народа в бедност и унижение, безнадежност и отчаяние. Правителство, което съсипа спестяванията на трудовите хора и направи заплатите, равни на ... три долара. Но Българският народ показа, че обича Свободата и не позволява да се гаврят с него, и точно като в тази велика поема, той възстана яростно и страхотно и написа в че е НАРОД и то СВОБОДЕН!

За хронологията на тези събития може да прочетете в Енциклопедия Уикипедия. Разбира се, в тази кратка хронологична статия не пише за тълпата пред Народното събрание и нейния гняв, за блокадата на пътните артерии и хилядите протести, които точно защото бяха масови и крайни свалиха едно самодоволно управство на една самозабравила се тогава партия.

Автор: Георги Бърбориев
Материали: Стиховете са взети от сайта на Литературен клуб, http://litclub.com.

[ това е материал от брой 4 на списание "Коснос" www.kosnos.com ]