Из Калифорния
(пътепис със снимки)
от
Пламен Пенчев

Случи се така, че работих около 4.5 години в ASU, който се намира в красивото университетско градче Темпе, щата Аризона. През юли 2005 г. ме обхвана някаква треска за пътуване, и къде, къде - разбира се към Калифорнията. Да де, ама ако имаш съпруга молекулярен биолог, то всякакво планиране е невъзможно - я генетично модифицираните растения се нуждаят от грижи, я някакви проби ще мухлясат, я шефът се нуждаел от нея... И така, вместо тримата, тръгнахме само двамата със сина ми. Към Калифорния!

От Финикс до Лос Анджелис се хваща традиционно магристралата I10 (I идва от interstate, т.е. междущатска), която се вие сред пустинен пейзаж. Всъщност, Темпе е в средата на Соноран Дезърт, или по български - пустинята "Сонора", която янките са я превърнали на райска градина в очертанията на градовете. Цветя, цветя, поляни, палми. Но типичният пейзаж на този пустинен район е този (снимката по-долу), който се вижда в покрайнините на Ботаническата градина на град Финикс (Desert Botanical Garden, Phoenix), където срещу 8 долара получавате часове сред невиждана красота.

[ увеличи снимката ]

Разбира се, Аризона е повече известна с Големия каньон (Grand Canyon) и червените скали до Седона (Sedona), която посетихме седмица преди това пътуване с цел да видим как се кара по магистралите на щата. Е, заснетите от нас скали (снимката по-долу) не са толкова червени, но по Интернет може да намерите страхотни пейзажи и да почнете да се съмнявате, че снимките са допълнително почервенени - но аз ви гарантирам, че не е така!

[ увеличи снимката ]

Пътят от Аризона до Калифорния преминава в началото през пустинен пейзаж, който никак не е очарователен, но затова пък пътищата на Аризона са най-добрите в Съединените щати. Магистралата от 6 платна в едната посока става на 5, 4, 3 и накрая на две платна. През 60 км. има места за паркиране, където човек може да посети тоалетни (сравнително чисти), да пие вода и да си изяде сандвичите, а през 150 км. има и групи от по няколко бензиностанции и с всички видове ресторанти за бързи храни. На едно от тези места спираме за бензин и използвам почивката за да се снимам пред някакъв динозавър (забележете снега по върха на планината, въпреки че около мен е жега!).

[ увеличи снимката ]

Постепенно навлизаме в някакаква долина, заобиколена от високи планини. Вятърът се усилва, колата почва да се тресе и точно затова пустите му янки са направили там стотици вятърни мелници за ток.

[ увеличи снимката ]

След това място пейзажът става много по-многоцветен, а на планинските върхове се вижда сняг, въпреки че сме в началото на юли. Преминаваме покрай голяма табела с надпис, че има щатски затвор и не е желателно вземането на пътници на автостоп. Докато се усетим, магистралата се удвоява, утроява и навлизаме в лабиринта на покрайнините на Лос Анджелис. Всъщност, между Аризона и Калифорния има нещо като граничен пункт, на който през 2002 г. ни проверяваха дали носим храни (понеже Калифорния е производител на селско-стопанска продукция и се пази от зарази), но сега полицаи нямаше. Написах "лабиринт", но честно казано ориентирането по магистралите там е изключително лесно - навсякъде има големи табели, накъде да се престроиш за да хванеш правилния път. И то - първо те предупреждават на 3 мили, после на 2 и накрая на половин. Въпреки това за средно-статистическия български шофьор пътуването е напрегнато - при нас синът ми е с карта на коленете и следи табелите, а аз следя колите отляво и отдясно, понеже калифорнийци са доста агресивни шофьори. Е, те са по-коректни от българските - пък и като видят "селски" номер (т.е. Аризонски), ти дават предимство.

Лека полека наоколо става пълно с мотели, хотели, снак-барове, складове. Над главата ти минават магистрали - понякога на 3 нива, а понякога ти самият "хвърчиш" на трето ниво. Най-накрая движението се забавя до 5 км/час и пълзиш бавно-бавно в поредното задръстване. Изведнъж се виждат небостъргачите на центъра (downtown-а) на Лос Анджелис.

[ увеличи снимката ]

Общо взето лудница по пътя. Постоянно гледам трите огледала и сляпото петно, но въпреки това се препречвам на колата на млада американка, която майсторски избягва сблъсъка с моята и ми бибитка бясно - за което и махам с ръка за благодарност - надявам се, че тя не си мисли, че я псувам. Лос Анджелис е едно голямо село - на голяма територия (може би колкото Пловдивски окръг) има квартали с ниски къщи, а единствените небостъргачи са в този център.

Най-накрая се отзоваваме по магистрала 101, която върви покрай океана. По нея пътуваме към Вентура, между което градче и Санта Барбара е мотелът, в който сме запазили стая за трима. Всъщност, когато жена ми каза, че няма възможност да дойде, аз предложих на семейството на най-добрия приятел на сина ми, Конор, да го вземем с нас, като разходите са изцяло от мен - храна, хотели, плюс едно посещение на музей или забележителност. Родителите му се навиха, даже ме накараха да сменя ремъка на колата (от който ремонт после се явиха хиляда нередности с колата) и точно вечерта преди пътуването се обадиха, че не го пускат. Синът ми се ядоса и през целия път бе намръщен.

След осем часа каране стигаме уморени до мотела. Синът ми се пльосва на ноутбука си, който връзва с Интернет, предоставен от мотела. Аз пускам тъпата кабелна телевизия, в която и Дискавъри е типично Калифорнийско - глупости и реклами, реклами и глупости. Огладняваме и тръгваме да разгледаме Вентура - тогава още не знаехме, че там ще бъде президентската библиотека на Рейгън и затова се насочихме веднага към някой хубав ресторант. Избрахме немски (с име май "Старата Виена") и с ужас установихме, че храната е американска, при това скъпа и безвкусна. Хубавото на ресторантите в Америка е, че кухнята е от целия свят, а тяхната в Дивия Запад, така наречената Tex-Mex, е също хубава, но в този ресторант храната бе безвкусна.

След ресторанта отидохме до Океана и си топнахме краката в студената му вода на някакъв празен плаж. Върнахме се в мотела, който всъщност е в Камарило (Days Inn Camarillo) и бляхме ту на Интернет, ту пред тъпата телевизия. Мотелите в Америка са изключително чисти и евтини, но в Калифорния те са малко по-скъпи. "Дейс Инн" е средна по качество верига - големи и чисти стаи, с контенентална закуска, включена в цената, което ще рече кафе и мляко с кифли и препечени филийки и мармалади.

[ увеличи снимката ]

На другия ден синът ми отказва да караме по крайбрежието към Сан Франциско, както бяхме планирали, когато замисляхме пътуването с неговия приятел. Затова се насочваме към Фресно, където живеят нашите кумци. Преди това посетихме Санта Барбара и плажът (снимката по-горе). Аз се топвам и плувам в Океана, след като виждам, че група скаути скачат и плуват покрай шамандурите в тънка редица, под свирката на ръководителя си, който не знам защо не влиза във водата. Бяха ми казали, че има акули и водата е студена: акули не видях, но водата е студена даже и за мен - може би около 16-17 ^oC. Тръгваме на път.

Връщаме се обратно във Вентура, от където хващаме пътя за Санта Кларита. Минаваме през някаква китна долина и накрая хващаме северната посока на I5, от което се отделя I99, което води към град Фресно. Там намираме нашите кумци, четири дена пием бира, вино, обикаляме града, ходим на "Воден свят", където цял ден киснем по басейни и водни пързалки за 39 долара на човек. Кумицата решава да ни води до два Национални парка, Секвоя нейшънъл парк и Кингс Каньон Нейшънъл парк. Тя е с пъргава малка кола, но нашият голям форд прегрява на самия вход на парка след два часа катерене в планината. Там се намират секвоите - големите дървета, и най-голямото сред тях (и в Света!) е кръстено "Генерал Грант". В другия парк има езеро, край което прекарваме цял следобед. Правим десетки снимки, но за съжаление все снимаме някой от нас, без да мислим, че е хубаво да се видят големите дървета в мащабна снимка. По-долу е снимката на едно сравнително малко, което е паднало на пътеката и затова е отрязано напречно.

[ увеличи снимката ]

Връщаме се във Фресно и след общо четири дена престой там поемаме към Аризона. Ще минем по път, разположен на юг от Лас Вегас. Въобще не ни се ходи до този "покврарен" град, но затова пък ще спрем на езерето "Хавасу" (Havasu Lake). Там спираме в "Мотел 7" - в стаята няма хладилник и Интернет, но има всичко друго като в "Дейс Ин" - климатик, кабелна. За първи път ми искат шофьорската книжка като документ за идентификация - понеже сме в Аризона и сигурно така е закона - а иначе в Калифорния всеки терорист може да се запише с друго име в мотела, стига да плаща в брой.

Водата в езерото е топла като чай, а навън е 43 ^oC, които ние като типични аризончани не усещаме, въпреки че местните се жалват от тази жега. Понеже е юли, няма посетители, които сега били из Света или Калифорния, но после щели да напълнят езерото с моторниците си. То и сега има десетки моторници, та се хващам за главата на какво ще прилича езерото през септември. Иначе градът, който е едноименник на езерото (Havasu Lake City) е красив и основната му забележителност е така наречения Лондонски мост, който свързва града с един голям остров в езерото.

Накрая се прибираме за половин следобед до Темпе. Седем дена пътуване и разглеждане на забележителности в Калифорния и Аризона - два изключително красиви щата!

Жена ми ни посреща, отпочинала си от нас, а ние и разправяме цяла вечер за пътуването. Тя изведнъж разбира какво е изпуснала и заявява, че след два дена тръгваме отново в Калифорния, но този път на юг, към Сан Диего, където тя има роднини. Обажда им се, те се зарадваха, и вече планираме пътуването. Този път синът ми казва, че му е писнало и да сме пътували само двамата. И така аз и тя, женени от 19 г., ще правим своето второ сватбено пътуване, за което ще четете в следващия брой! Ето само една снимка от това пътуване:

Аз и жена ми на плажа на Санта Моника. Зад нас се вижда прословутия кей (Pier of Santa Monica)

Маршрутът, който сме изминали е даден на тази карта с червена тънка линия. Образът на картата е взет с копиране на изображение от картата на http://maps.google.com/.

Автор: Пламен Пенчев

Кредити: снимките са правени от мен или синът ми, без последната, която е направена от Мариана Х., роднина на жена ми. Изображението, взето чрез копиране от картите на Гугъля (последната фигура), е въведено от мен без искане на разрешение от Гугъл и затова, въпреки че списание "Коснос" не е комерсиално, ако се получи искане да бъде премахнато ще го премахна. Но нека се има предвид, че материалът е един вид реклама на щатите Аризона и Калифорния, която реклама облагодетелствува и Гугъл, и която реклама е направена без никакви комерсиални подбуди, а само заради красотата на тази област на САЩ.

Авторски права: Материалът или снимките могат да бъдат слагани на друг сайт само с изричното споменаване на този материал във вида Пламен Пенчев; "Из Калифорния. (пътепис със снимки), брой 5 на списание "Коснос", www.kosnos.com.

[ това е статия от брой 5 на списание "Коснос" www.kosnos.com]