Защо емигрират научните работници от областта на точните науки?

 

Най-склонни да емигрират сред академичните среди, и при това - трайно, са българските изследователи на точните науки химия, физика, биология, биофизика. Процесът на емиграция ще се активизира след влизане на България в ЕС. Предпочитани дестинации са Америка, Германия, Канада и Великобритания.

 

В момента зад граница работят около 1000 български учени със степени и звания. Около 50% от учените в България желаят да емигрират на Запад.

 

Основни причини за емиграцията на нашите учени са условията на работа. На пьрво място това са: работната среда, прастарият закон за научни степени и звания, условията за изследователска и публикационна дейности, възможности за комуникация и достъп до платена научна информация, професионално израстване и признание, и не на последно място - материалното стимулиране.

 

Ще сравня заплатите на учените в България с тези на колегите им от Албания. От януари 2005 година заплатите във вузовете и институтите в Албания са се увеличили средно с около 180%. За България увеличението за същия период е около 20%. В долната таблица са сравнени заплатите на академичните работници в България и Албания (в евро, бел. ред.).

 

 

България

Албания

Професор

304

680

Доцент

252

590

Асистент

184

350

 

Албанските учени получават с около 2.2 пъти по-големи заплати от тези на българските. Научните сътрудници от БАН и НЦАН са с по-ниски заплати от тези посочени в таблицата. Има разлика и между допълнителното заплащане за научна степен във ВУЗ и Институтите. Примерно за доктор от ВУЗ то е около 120 лв., а за доктор от институт - около 80 лв.

 

Нека да погледнем към Америка. Резултата от анкетирането на 593 спектроскописти от САЩ през 2006 година показва, че средната годишна заплата е $77 980 при 72 000 за 2005 год. 80% от анкетираните са мъже и 20% жени. 40% са доктори и 25 % магистри.

Средствата, отпускани за Национални проекти в областта научната дейност са крайно недостатъчни. За 2006 година чрез ФНИ към МОН са отпуснати 2 800 000 лв. През същата година за предизборната кампания на Първанов са похарчени 10 000 000 лв.

Науката не е изолиран случай от корупцията и централизацията в България. Извън София научната дейност се унищожава. В долната таблица са посочени одобрените за финансиране проекти на МОН за 2005 и 2006 години.

 

Тема на конкурса / година

Общ брой фин. проекти

Базова огг. от София

Базова орг. от провинцията

РНП Модул 1 / 2005

12

11

1

РНП Модул 2 / 2005

17

16

1

РНП Модул 3 / 2005

14

13

1

16 КС Химия / 2005

22

20

2

РВУЗ Химия / 2006

12

12

0

 

От посочените данни се вижда, че 90% от проектите на МОН печелят базови организации от София.

 

Участието в 6-та и 7-ма рамкови програми на ЕС, с координатор от източна Европа, е обречено на провал. Има вероятност за участието в проекти, свързани с обучението, но като партньор с координатор от западна Европа. Поради липса на финансиране използваната апаратура в ВУЗ и Институтите на България е физически и морално остаряла. С тази апаратура ние не сме конкурентно способни и не можем да предложим съвременно обучение на млади специалисти. По програми на ФАР за нуждите на МЗ, МОСВ и РИОКОЗ е закупена и предстои закупуването на съвременна апаратура. Консултации относно оборудването на тези лаборатории и обучението на техният персонал се извършва от западни учени чрез Туининг проекти между България и страни от ЕС. Тази практика според мен е вредна за образованието в България и е една от причините за емиграцията, защото като западен учен по-лесно можеш да се реализираш в България.

 

Застаряването на преподавателските и научните кадри в България е неоспорим факт. Едва ли има друга държава в Европа, в която да има научни сътрудници и асистенти на възраст над 60 години. Освен ниското заплащане и социален статус младите научни работници трябва да се преборят и с динозавъра сред законите - този за научните степени и звания. Законотворците се опасявали, че ако го променят в страната ни вместо господине щяло да се казва професоре. Според мен по-добре професоре вместо сержант. Сега в страната ни има по-голям брой изпълнители на чалга, отколкото хабилитирани лица. Академии се правят от гологлав шоумен, а академичният потенциал на страната няма достъп до изяви по медиите. За да успее младият научен работник, освен с проблемите от национално ниво, трябва да се бори и с местните административни и научни ръководства. Там се срещат такива учени, които подобно на ореха не позволяват нищо да вирее под техните клони. Така обработват почвата под себе си, че и след като изсъхнат тя остава неплодородна. Според мен е логично да не се допускат до хабилитация лица, които нямат поне 2 докторанти, а до професура - поне 4 докторанта.

 

В заключение: Ако не искате да станете доктор на 40 години, доцент на 50 години и професор на 60 години (с неопределеност 5 години), да получавате два пъти по-ниска заплата от съответният чин полицай, да сте оператор на каруца вместо пилот в самолет, да тлеете вместо да горите, да натрупвате, а не да творите, да правите годишно по 20 публикации четени само от авторите, вместо 2, но цитирани от 20 автора,. .... тогава емигрирайте!

 

Автор: ст. н. с. д-р. Георги Бекяров


Забележка на автора: В материала съм използвал данни от публикации във вестниците Капитал и
Дневник, списание Spectroscopy, сайтове на МОН, БАН и НЦАН.

[ това е статия от брой 5 на списание "Коснос" www.kosnos.com]