Защо
емигрират
научните
работници от
областта на
точните
науки?
Най-склонни да емигрират сред академичните среди, и при това - трайно, са българските изследователи на точните науки – химия, физика, биология, биофизика. Процесът на емиграция ще се активизира след влизане на България в ЕС. Предпочитани дестинации са Америка, Германия, Канада и Великобритания.
В момента зад граница работят около 1000 български учени със степени и звания. Около 50% от учените в България желаят да емигрират на Запад.
Основни причини за емиграцията на нашите учени са условията на работа. На пьрво място това са: работната среда, прастарият закон за научни степени и звания, условията за изследователска и публикационна дейности, възможности за комуникация и достъп до платена научна информация, професионално израстване и признание, и не на последно място - материалното стимулиране.
Ще сравня заплатите на учените в България с тези на колегите им от Албания. От януари 2005 година заплатите във вузовете и институтите в Албания са се увеличили средно с около 180%. За България увеличението за същия период е около 20%. В долната таблица са сравнени заплатите на академичните работници в България и Албания (в евро, бел. ред.).
|
България |
Албания |
Професор |
304 |
680 |
Доцент |
252 |
590 |
Асистент |
184 |
350 |
Албанските учени получават с около 2.2 пъти по-големи заплати от тези на българските. Научните сътрудници от БАН и НЦАН са с по-ниски заплати от тези посочени в таблицата. Има разлика и между допълнителното заплащане за научна степен във ВУЗ и Институтите. Примерно за доктор от ВУЗ то е около 120 лв., а за доктор от институт - около 80 лв.
Нека да погледнем към Америка. Резултата от анкетирането на 593 спектроскописти от САЩ през 2006 година показва, че средната годишна заплата е $77 980 при 72 000 за 2005 год. 80% от анкетираните са мъже и 20% жени. 40% са доктори и 25 % магистри.
Средствата, отпускани за Национални проекти в областта научната дейност са крайно недостатъчни. За 2006 година чрез ФНИ към МОН са отпуснати 2 800 000 лв. През същата година за предизборната кампания на Първанов са похарчени 10 000 000 лв.
Науката не е изолиран случай от корупцията и централизацията в България. Извън София научната дейност се унищожава. В долната таблица са посочени одобрените за финансиране проекти на МОН за 2005 и 2006 години.
Тема на конкурса / година |
Общ брой фин. проекти |
Базова огг. от София |
Базова орг. от провинцията |
РНП – Модул 1 / 2005 |
12 |
11 |
1 |
РНП – Модул 2 / 2005 |
17 |
16 |
1 |
РНП – Модул 3 / 2005 |
14 |
13 |
1 |
16 КС – Химия / 2005 |
22 |
20 |
2 |
РВУЗ – Химия / 2006 |
12 |
12 |
0 |
От посочените данни се вижда, че 90% от проектите на МОН печелят базови организации от София.
Участието в 6-та и 7-ма рамкови програми на ЕС, с координатор от източна Европа, е обречено на провал. Има вероятност за участието в проекти, свързани с обучението, но като партньор с координатор от западна Европа. Поради липса на финансиране използваната апаратура в ВУЗ и Институтите на България е физически и морално остаряла. С тази апаратура ние не сме конкурентно способни и не можем да предложим съвременно обучение на млади специалисти. По програми на ФАР за нуждите на МЗ, МОСВ и РИОКОЗ е закупена и предстои закупуването на съвременна апаратура. Консултации относно оборудването на тези лаборатории и обучението на техният персонал се извършва от западни учени чрез Туининг – проекти между България и страни от ЕС. Тази практика според мен е вредна за образованието в България и е една от причините за емиграцията, защото като западен учен по-лесно можеш да се реализираш в България.
Застаряването на преподавателските и научните кадри в България е неоспорим факт. Едва ли има друга държава в Европа, в която да има научни сътрудници и асистенти на възраст над 60 години. Освен ниското заплащане и социален статус младите научни работници трябва да се преборят и с динозавъра сред законите - този за научните степени и звания. Законотворците се опасявали, че ако го променят в страната ни вместо „господине” щяло да се казва „професоре”. Според мен по-добре „професоре” вместо „сержант”. Сега в страната ни има по-голям брой изпълнители на чалга, отколкото хабилитирани лица. Академии се правят от гологлав шоумен, а академичният потенциал на страната няма достъп до изяви по медиите. За да успее младият научен работник, освен с проблемите от национално ниво, трябва да се бори и с местните административни и научни ръководства. Там се срещат такива учени, които подобно на ореха не позволяват нищо да вирее под техните клони. Така обработват почвата под себе си, че и след като изсъхнат тя остава неплодородна. Според мен е логично да не се допускат до хабилитация лица, които нямат поне 2 докторанти, а до професура - поне 4 докторанта.
В
заключение:
Ако не искате
да станете
доктор на 40
години, доцент
на 50 години и
професор на 60
години (с
неопределеност
5 години), да
получавате
два пъти
по-ниска
заплата от
съответният
чин полицай,
да сте
оператор на
каруца
вместо пилот
в самолет, да
тлеете
вместо да
горите, да
натрупвате, а
не да
творите, да
правите
годишно по 20
публикации
четени само
от авторите,
вместо 2, но
цитирани от 20
автора,. .... тогава емигрирайте!
Автор:
ст.
н. с. д-р. Георги
Бекяров
Забележка
на автора: В
материала
съм
използвал
данни от
публикации
във
вестниците
”Капитал” и ”Дневник”,
списание ”Spectroscopy”, сайтове
на МОН, БАН и
НЦАН.
[ това е статия от брой 5 на списание "Коснос" www.kosnos.com]