Пиша поредното писмо, 
писмо, което няма да получиш. 
Поредното неизпратено писмо, 
недовършено... 
пълно с рязпиляни мисли, 
объркан словоред... 
и всичко друго... 
Не те познавам, 
може би не съществуваш, 
но знам, че няма да спра 
да ти пиша..... 
Не ги изпращам , 
но знаму, че ги четеш. 
Поплакваш си даже, 
понякога........ 
Как си ? 
Няма те! 
Мен също ме няма... 
не! не съм измама... 
просто и двамата вече ни няма... 

Пред очите си ми... 
Чувам гласът ти... 
(ти не знаеш как ми действа гласът ти... 
Ти не знаеш...) 
Всеки тембър в него... 
Всяка извивка... 
Всяко поемане на дъх... 
Нищо грозно не можах да намеря в душата ти, 
Нищо лошо,.. 
А търсих с жар,.. 
С неверие... 
Не исках да си ТАКАВА... 
Исках да си обикновенна... 
Защото не исках да обичам... 
Търсех си оправдание.... 
Дори малко... 
Търсих го в теб... 
Нещото, което да ми позволи да не обичам... 
Защото моята Любов ме боли,.. 
А аз трудно издържам на болка... 
Не успях! 
Любовта ме превзе тотално... 
И аз бих два пъти всичкия този път до сърцето ти,.. 
За да се освободя от Любовта, 
Да и докажа че греши, 
Че аз греша,.. 
Но всъщност се получи точно обратното 
- Заобичах те по начин,.. 
от който няма да мога да се спася... 
Нечовешки красиво... 
Нечовешки болезнено,.. 
А аз съм просто... 
Аз съм просто човек... 
 

Автор: Тиртирлин