Вече 6 месеца се занимавам с издаването на “Коснос” по Интернет и с всеки изминат месец все повече намирам смисъл да го правя!

В самото начало сред моите колеги и приятели срещнах присмех, но и подкрепа, скептицизъм, но и разбиране. Някои от тях редовно четат списанието и го харесват, други въобще не са го погледнали или само са го “разлиствали”. А доколкото разбирам, някои от студентите на ПУ четат редовно списанието и дискутират неговото съдържание във форумите на университета. А за някои от студентите има учебни материали като “молекулна механика” и “симетрия на молекулите”, които те изучават в някои свои дисциплини.

В началото посетителите на сайта намаляха, но след това бавно, бавно се покачват. Вече основните Интернет търсачки дават съответните страници на “Коснос” на първите места в своите страници. Вече има многократни влизания от търсачки – било с ключови думи “симетрия”, “аеробика”, “двоични числа”, “матрици”, било за такива в рецептите в него. Да не говорим, че статията за “Джини индекс” е посещавана редовно (от студенти по икономика?) чрез търсачките – защото на български я няма другаде.

Вече и второ училище [1] сложи линк към списанието. Появиха се и първите копирани материали в различни форуми, в които се дава линк към списанието, а някои рецепти и снимки бяха “пейстнати” без да се споменава списанието.

И все пак, защо трябва още едно българско списание в Интернет при това изобилие на информация там?

Поетът Томи Тодоров има прекрасна страница, но с публикациите си в “Коснос” той спечели сърцата на най-малко две студентки в ПУ, които написаха във форума на ПУ, че са възхитени от поезията в сайта му, който сайт са научили от списанието ни. А две читателки в повече, Томи, са две (по)читателки в повече!

Сайтът на поетесата Събка Митева е многократно посетен от линковете, дадени в “Коснос” – поне така сочи публичната статистика, която се намира при търсене на “kosnos.com” в Гугъля.

Стихове и разкази се пишат всекидневно по форумите, но къде да намериш и отсееш най-доброто сред тяхното многословие и “потъване” на темите в тях? Затова “Коснос” кани най-добрите “аматьори” да публикуват, и те, честно казано, са по-добри от “величията” в изопачения свят на българската литература.

Ето защо екипът на списанието ще продължава своята нелека, но приятна задача, да създава едно по-различно списание!

Главният редактор

[1] Това е СОУ"Ангел Каралийчев", гр. Стражица.