"Пиете ли?" - попита ме докторът и се загледа в пода. Досега въпросите му бяха разбираеми, но този ми прозвуча като "Алкохолик ли сте?"

"Ъъъ, ами, там в нашата страна, салата с бренди е нещо нормално след работния ден. Нещо като вашите аперативи (апетайзъри), само че нещо по-полезно."

"Вино? Колко чаши?" продължи с въпросите си д-р Айрънс след като отбеляза нещо в бележника си.

Една тънка струйка пот се стече по гърба ми и навлезе по-надолу от ластика на слиповете ми.

"Редовно, чаша-две, но само с ядене. По-точно, само с месо. Всъщност, на всяко ядене, защото и ние почнахме като вас американците да ядем почти винаги месо." Тук забелязах леко свиване на вежди, но може би така ми се е сторило.

"Вижте какво, г-н Бърбориеф, почти всичко е нормално в кръвната ви картина, хемоглобинът ви е като на алпинист, но чернодробните ензими са завишени три пъти, спрямо горната разрешена граница. Билирубинът ви е нисък, т.е. не сте болен от жълтеница, лекарства не взимате (поне така казвате), значи причината е в алкохолът. Освен това, холестеролът ви е много висок. Цяло чудо е, че все още нямате сърдечна атака." Д-р Айрънс пак наведе глава и забоде поглед в бележника си.

"Може би, калифорнийското гроздово бренди е контрафактор на липидите в кръвта", внезапно го контрира дяволчето в мен. "Може би салатите ..."

Вместо да ме изслуша, докторът ме погледна бързо и ми връчи две брошури за холестерола. Назначи ми нов кръвен тест като подчерта дебело чернодробните параметри във формата с моето име.

Само след час и двадесет минути седяхме с Матиас Хофман в "Чили'с" и водехме разговор за това, дали бирата има холестерол, който май е животински продукт, а както всички знаем бирата се прави от растения. Всъщност, главният аргумент на д-р Хофман (един много добър квантов химик) беше, че лекарят не ме е питал за бира. Освен това, нямало опасност и за черния дроб, защото цветът и вкусът на бирата са коренно различни от тези на виното, и макар че бирата наподобява на цвят разредено бренди тя определено не се прави от грозде. Всъщност, той имал един вуйчо, който 40 години карал с развален черен дроб и надживял всичките си лични лекари, повечето от които трезвеници.

Някъде към 7 и 20 вечерта двамата се сетихме, че денят е превалил и нищо не сме направили, освен че аз съм бил съветван и изследван, а той си е сменил гумите на колата с голямо пролетно намаление и то в началото на февруари. С натежали и издути стомаси, станахме от масата, побутвайки я леко, където последните две бутилки бира, празни и тъжни се разлюляха сякаш ни кимаха в съгласие.

Жорко Бърборко

12 февруари 2004 г.