|
***
1
тези бавни недели
като извити гръбнаци на котки
промушват се тънко
край шумните маси
подпират краката на мислите
смеят се и надничат
в онези квартални кафенета
в които мъжете пият и пушат
а жените танцуват с погледи
случват се пъстро
телефонни
телевизионни
информационни
накланят перспективите на къщите
тършуват в миглите на стаите
преди крайчето на луната да
наточи сърпа си
тези топли недели пеят
с вкус на захарен памук и ябълки
заплитат в сенките онази музика
която спира неочаквано за да я помниш
дано не сме пропуснали неделите
2
Пресичам улицата
Първи кадър
вървя и сричам силуети
застивам пред случайни светофари
не са минавали преди
лицата на нетрайните ми мисли
от тук с ръце в джобовете
Втори кадър
вървя под матовите облаци
отрязва улицата стъпките
прашинка от илюзия съм някъде
Трети кадър
бродирам с крачки тротоара
луна засяда между зъбите
пришивам зебрата по кожата
в ъгълът на окото са думите
Краткостишия
усмивката-
врата към думите
подстригва тишината
***
събира хоризонта перспективи
по завоите на нощите
катастрофират мислите
***
внезапни промеждутъци -
гримасите
отварят се, затварят
завеси са лицата ни
***
картонен куфар от мечти
подпира Времето
което плаче
***
подведени в посоките
чертаем пътищата с тебешир
преди света да изкрещи
с последните си капки дъх -
ИЛЮЗИЯ е ВРЕМЕТО
***
зимни клони
дълбаят небето на нощите
акватинта е утрото
***
Следобедът е стих
без име.
В стъклата на
мансардите
подсмърча.
Наднича през
ключалката на думите.
Трепери край
оградите.
Задрасква огледалото
на локвите.
Пищи в ушите
на комините.
Почти разбран,
ще свърши
с многоточие...
ЖЕНАТА С ШАПКА
1
като овехтял филм
прожектиран
в прашен киносалон
минава през очите ти
и я запомняш
да не забравяме и котката
която никаква я няма...
навярно е останала зад кадър
2
какаово петно
минута преди утре
внезапни промеждутъци
неадаптирани сезонно
по всичките конци
на дрехите остават
а царят е гол
3
жената с шапка
тихо рецитира
адажио в цвят
до прозореца
пак е забравила пантофите
и полива вестника
вместо цветето
4
бюрото кима с котка
нарисувана на чашата
/истинската някъде се губи/
ръбовете на масата кихат канела
покривката кашля алергията от котки
в 23 кадър се случват думите
а тя подпира високо небето
на шапката си
5
отсреща отварят безшумни прозорци
някъде към два и половина реда
косите и се разпиляват
постоянно-непостоянно
мълчи
притичва до вратата
с токчета
някакво настроение я подпира
6
тъмното изблизва прозорците
стаята се завърта
отсреща светват лампата
жената ръкомаха
мъжът крачи безшумно
слагат вечеря на масата
телевизорът мига в синьо...
...
отвътре са студени мислите и
Стих от картина
1
вдигни се восъчна принцесо
стигни небето сивото и гъсто
аз ще те нося
ще помня имената ти
и някога
ще стигнат стъпките
преди да разтопя лицето си
до теб...
без теб...
2
спомни си...
овала на мислите
линиите в мрака
кармина на душата
и времето отминало
безплътно
ненарисувано
неопитомено
с всички прашни прозорци
и кратки улици
които познаваш
още преди да пристъпиш
3
заседнало е времето пред огледалото
посоките са неми шутове
преди да ги разтвори светлината
не слизай от дървото -
по нишката се стига примката
4
по капки восък вървя
разпада се лицето ми
в тъмното се спъват думите
"оцвети и открий разликите!"
|
