Седях в онова кресло и гледах залеза
стаята си беше просто западна 
залязваше
за кой ли път
изпитах чувството
че съм си в къщи
но в тази стая няма мебели
и идентичността и утре няма да е същата 
така е преходна
а залезът и утре ще е същия
доплака ми се
чуваше се
вън някой някъде свирукаше..

Спрях дъжда
защото
листопада... 
Не биваше все още да вали 
защото листопад все още имаше, 
красиво е, 
ти само погледни.. 
Есенна потърсих се 
а те намерих само в стих 
и като щрих листо политнало да пада 
в цветна въртележка, те някъде открих 
Така ще си останем в думите 
което е по малката злина 
защото все пак има ни 
утеха е, за туй го спрях дъжда. 
 

Гръбнак на хищна котка
като втори ден
на първа четвърт новолуние 
Дъга
Прешлените си личат
прозрачна дрехата
едва ги е покрила
Рисувай я с пръсти
съблазнително
опасно полугола
няколко щриха
едва загатнат силует
Портрет 
на хищника разгонен
не го довършвай
нека стене
Искай я
прокарай пръсти
по гръбнака
и никога
не я
довършвай
дори и да те моли
обещавай
но никога
не я довършвай
Копнеж
когато е завършен
вече не е
същия копнеж
Сега картината е цяла.
 
 

О, колко изискано
и какво изящно страдание
красиви опиващи думи
подредени цветя
и какво величие на жеста 
е това благородно съжаление
и колко извратено
след като си убил любовта
да и устроиш
изящно погребение.

Да ти разказвам ли
как ми е студено
и само ти единствено ме топлиш
да ти разказвам ли
как гледам залеза
и тихо те мечтая
защото точно теб не мога да те имам
да ти разказвам ли
как единствен ти го можеш
това да ме смиряваш
притихнала и нежна..
Да ти разказвам ли..
та ти го знаеш..
Аз съм просто лодка
по гладките води
където диви гъски хвърлят отражения
а веслата ти ме направляват..
Да ти разказвам ли..
любов..
да ти разказвам..
Хиляда нощи мога да разказвам
а ти след всяка ще ме пощадиш
за да го чуеш продължението..
А после първата
все някога ще има първа след хилядата
и няма да я устоиш
тогава ще те любя..
Пеперуда върху нежен цвят
ще тропне с крак
светът ще се полюшне
и тогава ще ме любиш..
Ден един или ще е нощ
ден един 
или една дълбоко тъмна нощ
след хилядите чакани
с теб венец любовен ще плетем
с телата си горещи ще плетем
и докато целуваш рамото ми голо
свенливо ще се крия в гърдите ти..
След време няма да ни има
ще сме любовна песен само
която вечер влюбените ще припяват
а нас тогава няма да ни има..
но влюбените, те ще пеят
те песните за влюбените никога не остаряват.. 

Тази нощ те сънувах
така е когато ти наближава 
рождения ден
и се радвах че се видяхме 
а това което проплаква
е някакъв спомен забравен в мен
татко
нали там където си
не е студено, 
няма да мога го понеса
а как да те стопля, 
единствено имам спомена
и единствено него мога с душа
господи
а толкова много исках 
да ти разкажа
не, недей, не тъгувай за мен, не,
трудно се справям със себе си,
татенце,
но сънят ми го каза:
"ще е наред мойто дете"
помня
как се шегуваше, 
за света и цвета на очите ни
а ето сега, тук съм аз
ти в онази земя
разделихме се
нали
няма смърт татенце
ти си си жив, има те, 
само че си оттатък
а съня ми беше красив
радвам се,
мълчаливо бе,
но видяхме се.

мъртва е приятелю
тя отдавна е мъртва
облича си красивите дрехи
среброто на пръстите
туша на миглите – дълги са
и накрая си слага блясък в погледа
ако я погледнеш отдалече
ще кажеш, красива е
тя завършена
ако я погледнеш от близо
ще кажеш мъртва 
отдавна е мъртва
равномерно говори и тихо
няма движение въздуха
а в очите и ако се вгледаш
можеш по блясъка да се плъзнеш
кожата и е блестяща и бяла
но така блести само кристала
скрежта отдавна я е покрила цяла
не я докосвай приятелю, не я докосвай
няма да я достигнеш
тя е просто много умряла
 
 

и всичките ви високи красиви жени
и всичките ви годишнини и традиции
и моя дребничък ръст
и още по дребничък
и дори когато се възненавиждам
и дори тогава тъгата не ме извисява
и пак не мога да се сравнявам
и с високите ви красиви жени
и с всичкото което прави това и
и с бъдещи ви дни в които няма и