I came back late and tired last night
 Into my little room,
To the long chair and the firelight
 And comfortable gloom.

But as I entered softly in
 I saw a woman there,
The line of neck and cheek and chin,
 The darkness of her hair,
The form of one I did not know
 Sitting in my chair.

I stood a moment fierce and still,
 Watching her neck and hair.
I made a step to her; and saw
 That there was no one there.

It was some trick of the firelight
 That made me see her there.
It was a chance of shade and light
 And the cushion in the chair.

Oh, all you happy over the earth,
 That night, how could I sleep?
I lay and watched the lonely gloom;
 And watched the moonlight creep
From wall to basin, round the room,
 All night I could not sleep.

Късно снощи прибрах се уморен
 Във мойта малка стая,
Към моя стол и пламък огнен 
 И мрака тъй уютен.

Но докато влизах тих
 Там жена видях,
На вратле, страна и брадичка щрихи,
 Тъмнотата на нейната коса,
Формите на някоя, коят не зная,
 Във моя стол седяща.

И застинах на момента бушуващ - ням,
 Гледайки шията и косите нейни.
Направих към нея стъпка - и видях,
Че тъй никоя там не бе.

И бе това заблуда на жарта
 Която ме накара да я видя там.
И бе случай на светлина и сянка
 И възглавницата върху стола.

О, вие всичките щастливци на Земята,
Тази нощ, как бих аз заспал?
Лежах и гледах самотения мрак;
И гледах светлината лунна да пълзи
Из стаята - от стената до съда с вода
- Цяла нощ да заспя не можах.