Горещият юни 2007 г. В прохладата на красивата Копривщица трима българи се наслаждаваме на красота и история, а и водим бележит австрийски химик с нас. Той е поразен от красотата на Средна гора, от китните къщи и от толкова много история, натрупана на едно място. Правим снимки, разхождаме се, посещаваме музеите, обядваме в местен ресторант, и накрая на този прекрасен ден пием кафе в кафенето край площада. Ненадейно австриецът пита "Това ли е българското знаме?" Всички поглеждаме и с изумление осъзнаваме, че българският флаг е обърнат надолу, точно като на война! Става ни неудобно, защото австриецът знае нашето знаме, а също и този международен знак. Той точно затова попита. Война? Срещу кого? И за какво? Недоумяваме. Не питаме никого, за да не развалим красивия ден.

Но мина повече от месец и този факт не ми дава мира. Ето защо искам да запитам г-н кмета на Копривщица, "Какво, по дяволите, искате да кажете с този обърнат флаг?" Кому е нужен този трагичен символизъм на едно толкова мирно и красиво място? Историята на всеки един народ е трагична и пълна с битки, предателства и кръв. Но Историята е важна само за да напомня на хората за техните грешки, а не да ги разединява. Историята трябва да се чете внимателно и помни, но тя трябва да учи на хуманизъм и разбирателство между народите, защото на нас Земляните е дадена само една красива планета, на която, щем не щем, трябва да живеем заедно и то мирно, ако искаме животът ни да преминава смислено и в щастие!

Текст: Пламен Пенчев
Снимка: Йолина Хубенова