В скучен ден подир пладне, внезапно
слезе Бог на земята за миг.
Насред думата млъкнах и зяпнал,
гледах паднал в косите ти блик.
Как денят се стопи, как се мръкна,
как се търсехме, слети докрай,
не разбрах. Беше Господ въздъхнал
и ни пуснал в небесния рай.
Но когато нощта през комина
си отиде с подскок на куц крак,
като стомна бях тежък и глинен,
пълен с тебе до ръбчето чак.
 

Аз съм жаден мъж, който свойта бира забравя,
във махалото вгледан на кръста ти строен.
И не вярвам, че виждам съня си наяве.
И си мисля – сънувам те просто отново.
Аз съм оня самотник, хванал с въдица проста
на живота си златната рибка случайно.
И не смея косите ти с длан да докосна.
И ме плашат в очите ти моите тайни.
Буен вятър съм, който все бучи и донася
черни облаци, дъжд и студени порои,
но притихвам в усмивката твоя и гасна.
Аз съм сянката тиха на стъпките твои.
 

Така – с коси от тишина по-гъсти,
с очи от тишината по-дълбоки,
с по-дълги и от тишината пръсти,
си като струна.
Кой ще те докосне
да звъннеш –
от дъжда дори по-тънко,
по-късо от подскока на врабчето,
но той от звън
безсънен да осъмва.
И само тишината да му свети.
 

Не винаги, не винаги, не винаги
по-хубави са чуждите жени –
във тях се влюбвах и разлюбвах ги,
но с ни една не те смених.
 

Покажи си рогцата – антенките тънки
на страха и на болката, същността си,
дето криеш в черупка и сам не поглеждаш,
но навиваш на свредел думата щастие
и се питаш какво е, чие е, защо е,
циментирал в следата си отговор точен –
да не стигаш да него и друг да не може,
сам да топлиш в седефче душата си нощем...
Път да имаш пред теб –
и да не го почнеш!

По Божа повеля и промисъл свише
пчелата се труди със мъдрост и ред.
Прозрачен и светъл, медът й чист диша
със слънчева сладост и билков букет.
Тя като в църква в кошера влиза,
от восък янтарен олтари строи
в молитвеностройни, пречистващи ризи.
Грях ли изкупва? От какво се бои?
По Божа прокоба и с Божия милост
медът лакомия и завист събира.
И по библейски, пчелата със жило
възмездие дава.
А после умира.

Бавно бързай. Годините нека
да текат като сляпа река.
Нека други проправят пътеки,
други нека света да въртят.
В своя ден без промени живееш,
мисълта ти скована мълчи:
имаш къща, добре ти е в нея
и защо са ти всъщност очи?
Ни идеи, ни страсти те гонят,
нямаш цел, ни посока, ни път…
Скрий глава под дебелата броня –
да се любят край теб и да мрат.
Епитафия мрачна си цяла –
уж си жива, а раждаш се в гроб!
Бавно в бързия свят си живяла –
без приятел и враг.
Без любов.

С два полюса като земята,
с меридиани по корсета,
съзвездието на листата
огрява тумбеста планета.
По плетовете наредени
блестят коремче до коремче
в една прадядовска вселена
от жълта светлина и семки.
В зелени небеса от троскот
тежи масивното им злато
и прави то Земята плоска –
стабилна, щедра 
и позната. 
 

Сънувах мъртви приятели снощи.
Те се кротнаха тихо до масата кръгла,
разделиха луната на резени сочни,
после всеки със своя нанякъде тръгна.
За какво си говорихме? Дума на помня.
Ала месец по пладне виси над комина
като питанка проста и страшно съдбовна.
Боже, жив ли съм още! Или се поминах? 
 
 

Звездите – по библейски едри и безименни –
чертаят пътища по нощното небе на май.
До сетния ни ден животът е пътуване –
начало, лутане... И задължителният край.
Познах любов и срещи, преживях разделите.
Най-верните приятели са вече там – отвъд.
Завръщам се. Обратно връщам се в пределите
на своя род, на своя дом, на свойта пъпна връв,
където: по библейски прости и безименни
въртят се жътва и сеитба, раждане и смърт...
Където смисълът на всяко съществуване
е сливането ти с небе, вода и земна твърд.
 

Молитвата на хлорофила
чу Бог. И свойто чудо прати –
със сребърни игли съшива
дъждът небето и земята.
Огрява слънцето по пладне
за да погали плодни ниви.
Кръвта на жертвеното агне
побратими днес всички живи.
Със букови листа закичен
на бял кон свети Георги язди.
И като във библейска притча
за син скиталец вдигам празник.
 
 

В незнаен ден ще се въздигна
гол над доброто и над злото
и върху Божията мигла
като прашинка ще се кротна.
Забравил суетата земна,
лишен от грешното си тяло,
зад видимото ще прогледна –
Бог, Син и Дух в едно начало.