Коснос: Кажете няколко думи за Вашите студентски години. Бяха ли те най-щастливите години в живота Ви? А най-плодотворните за Вас в областта на идеите и усвояването на знания?
Н.Т.: Когато оглеждам изминатите
години идвам до извода, повечето от тях бяха преимуществено
щастливи, защото аз бях задължен да правя това, което обичах и което щях
да правя и без да бях задължен.
Коснос: Кои от Вашите преподаватели са оказали извънредно влияние при формирането и развитието Ви като учен?
Н.Т.: Ориентацията ми към
химията дължа на учителя ми по химия, проф. Младен Генчев. От университетските
преподаватели на първо място искам да спомена името на проф.Ростислав Каишев,
който ме насочи към теоретичната химия и от лекциите на който се научих
как сложни въпроси могат да се изложат разбираемо. Възхищавал съм се от
моите преподаватели:проф. Димитър Баларев, проф. Димитър Иванов, проф.
Александър Спасов, за които науката не бе цел или начин за постигане на
цели, а начин на живот.
Коснос: Г-н професор, Вие сте най-известният български квантов химик и изключително популярен преподавател, затова искаме в следващите няколко въпроса да се спрем на българското висше образование. Добро ли е то?
Н.Т.: На въпросът Ви не може
да се отговори еднозначно, с ДА или НЕ. Има университети, в които то е
добро, напр. в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, университетите
в Пловдив, техническия университет в София. За съжаление има много “Университети”,
в които професорите са “под наем”. У нас може еднакво лесно да се
открие кафене, частно училище или “Свободен Университет”.
Коснос: Какво според Вас е нивото на българския студент? А това на българския университетски преподавател?
Н.Т.: Както винаги и навсякъде
по света има отлични, добри и студенти със средни възможности. Средното
ниво на нашите студенти: интелектуално, по успех и амбиции е сравнимо с
това на студентите от другите европейски страни. Разликата е тази,
че нашите най-добри студенти след завършване на образованието си отиват
в чужбина. Много от моите докторанти са вече хабилитирани в престижни университети
в чужбина ( Д.Б.- Ричмонд, САЩ, С.К. -Галвестон, САЩ, И.Х.-Канбера, Канада,
А.С., Киото, Япония). Аз се гордея с моите колеги, университетски преподаватели,
с които съм и продължавам да работя в университетите.
Коснос: Трудно ли се усвояват теоретичните и силно математизирани дисциплини от студентите химици?
Н.Т.: Зависи от интересите на студента.
За повечето студенти математизирани дисциплини се изучават с по-малко желание
от останалите.
Коснос: Г-н професор, Вие сте в Златната есен на своя творчески път, затова искаме да Ви попитаме: Изпитвате ли задоволство от това, което постигнахте в науката?
Н.Т.: Отговорът по същество
е същият, както на първият Ви въпрос. Прякият отговор е да. Толкова можах,
толкова направих.
Коснос: Може ли да се прави наука в бедна страна като България?
Н.Т.: Науката е пряко или косвено
свързана с почти всички изяви в едно съвременно общество: образование,
икономика, индустрия, екологичните проблеми, селско стопанство... Медиите
и държавните институции у нас се занимават с всичко, но не с науката. Това,
което липсва и трябва най-напред да се направи е да се разработи концепция
за науката: финансиране, къде ще бъдат концентрирани изследванията, кои
ще бъдат приоритетните направления, система и условия за проекти с международно
участие.
Коснос: Ще има ли нов ренесанс за Квантовата химия чрез развитие на нови методи или просто рояк химици, въоръжени с програми (като Gaussian) ще бълват поредица от статии, които потвърждават известни експериментални факти?
Н.Т.: Квантовата химия е
една обособена и почти завършена научна дисциплина, припокриваща се с химичната
физика, теоретичната физика, теоретичната спектроскопия. Ренесанс едва
ли може да се очаква (?). Нещо съществено може да се очаква, ако
се намери нов метод за решение на диф. уравнения от типа на Щурм-Лиувил,
каквото е у-то на Шродингер. Съществените приноси на квантовата химия сега
са в направлението “Молекулен дизайн”, което дава възможност да се
предвидят структурите на молекули с неконвенционални свойства и биологично
важни вещества.
Има и едно друго направление, формулирано
във въпросът Ви : “..рояк химици, въоръжени с програми ….” . У нас и в
чужбина има “квантови химици”, които не могат да напишат у-то на Шродингер,
но “смятат” и публикуват, ако могат. Това не води до прогрес, а до хаос.
Коснос: Г-н професор, споделете нещо за Вас като човек, а не учен - напр. Вашето хоби, любима музика, спортни страсти и т.н.
Н.Т.: Ще Ви отговория с един
цитат на К. Маркс: “Нищо човешко не ми е чуждо “
Редакцията на списанието благодари на проф. дхн Dr.h.c. Николай Тютюлков за изчерпателните отговори и му пожелава много здраве и щастие!
Повече информация за научната кариера на проф. дхн Dr.h.c. Николай Тютюлков може да намерите в PDF файл от сайта на Университета по хранителни технологии, който представя учените, получили титлата Доктор хонорис кауза на университета.
[ това е интервю от брой 10 на списание "Коснос" www.kosnos.com]