Орел, рак и щука. В това се превърна триседмичната справедлива битка на учителите. Безразлична за политици, неудобна за родители и деца, изманипулирана от медии. Хляб и зрелища за тълпата, само дето зрелището щедро се предлага на всички, пък хляба все остава - за определени, а товара за магарето. Всеки дърпа към себе си и гледа през собствения си прозорец, а истината винаги е някъде встрани.
Разединението прави силата. Силата прави властта. Властта се купува с пари.
Такива са сега стойностите, подменени услужливо от потресаващото безхаберие на едни и късия поглед на други, свикнали все някой да мисли и заради тях, защото е по - удобно, по - безопасно, по - неангажиращо.
Страната на чудесата! Страната на абсурдите!
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Не може да обичаш и милееш за децата си, а да си изпълнен с ненавист и пренебрежение към хората на които поверяваш най - милото си. Да ги натикваш като в китайско село в мръсни, неподдържани училища и градини, вместо да строиш такива, или благоустрояваш. Да превръщаш учители и родители в слуги и мазачи, шпакловчици и ковачи на чинове и на това отгоре да ти плащат за "държавността". Да си доволен от мизерията на тези, от които зависи бъдещето ти и потривайки ръце да повтаряш успокоително цинизма "ама има и по - зле от вас". Да искаш уж нещо да се случи за по-добро, пък да поседнеш кротко на сЕденката, да се попрозяваш, пардон - разтакаваш, че и да си поспиш. "Полегнала е Тодора" ама за тези които я пожелаха, нали? Пък и да не е лягала, че и спала!
Такава е гротеската днес!
Докато ние си рисуваме карикатурите, отгоре ни пресмятат нулите, че и акъла . Уважение не се печели с лекомислени и злостни реплики, а с подкрепа и заинтересованост.
Изумява ме фактът, че в България всеки
разбира от футбол, политика и образование, а когато опре до реални дела
- изведнъж зад стартовата линия се нареждат бегачите от отговорност.
Виж, учителите - те са виновни! За земетресенията,
вятъра, инфлацията /която е факт от месеци преди това/. Отговорни за празните
ни кесии, изсечените гори и поругана природа, за 17 - те години "просперитет",
за нередовния транспорт, за празните обещания, за праните гащи на простора,
за дупката на тавана....
Докато не се отървем от тясното си мислене и не проумеем какво значи интелектуална инвестиция, себеуважение и ангажираност - все ще е така. Народът глух сляп, ням и беден, на това отгоре излъган и доволен, чинно вЕрва на големците си и не само от 700 дни назад, ами откак вятър го вей на бял змей, че и на пембян, син, лилав и какъвто там се сетиш.
Автор: Албена
Попова
Снимки: Албена
Попова
[ това е материал от брой 12 на списание "Коснос" www.kosnos.com]