Сутрин е - тази на 1 ноември. Вече ме поздравиха по телефона с празника на "Деня на народните будители". А аз мразя този празник. Както преди години написах в един форум, "Държава, която има празник на народните будители не се грижи за духовността на народа си." Не скачайте, читателю, а прочетете следващите редове!

В далечните 1995, 1996, 1997 над 8 пъти се връщах от Австрия с куфари, пълни с ксерокопирани статии и книги? Защото ние в България не разполагаме с научни списания и книги. Нямало пари. Само да не сте си помислили, че съм ходил по чужбините с български пари! Не съм! Винаги са ми плащали я австрийци, я германци, я американци. Отивал съм, не за да емигрирам, а за да мога да работя като хората.

През 1999 г., когато бях в UGA, в Атина, Джорджия, напълних 10 GB диск с PDF-и, т.е. статии от научни списания във PDF файлов формат. Седиш си на бюрото .... и хоп в следващия момент четеш статията на екрана на компютъра. Брех какви НЕбудители имало в Америката - така го направили, че на потенциалния будител му е по-лесно от истинския будител в Българията! И каква полза, че днес ме поздравяват с празника, ако на работното ми място в ПУ не може да е така?

Накрая на тримесечния си престой купих Gaussian 98W, квантово-химична програма. Платих $600 (+ $30 опаковка и доставка) от собствените си пари, които ми бяха платени от американците за моята работа там. Местният професор, проф. Шефер, бе изумен. Как мога да дам пари от собствения си джоб и то толкова много! Най-интересното е, че той си мислеше, че моята заплата е около 120 долара, а тя бе ... $40. После един будител в България ми разправяше, че съм будала, дето съм купил тази програма и нямало ХъФъ-то на ПуТо да отпусне пари за компютри, за да работят с нея студентите. Е как да не се сеща човек за тези неща при идването на празника!!!

2000 година се връщах от Саарбрюкен само с три CD диска статии в PDF файлов формат от изданията на Springer, до които германците имат достъп в университетите си.

Последните ми подвизи бяха в ASU, Темпе, Аризона. Работих 4.5 години: плащаха ми американци по техен научен проект. Върнах се с над ... 4 GB PDF файлове. Хем бях решил да не "запасявам". Ами разбира се, че не мога да ги прочета, но ние българските учени, за разлика от янките, ако ни потрябва нещо не можем да кликнем тук и там и да го имаме.... Затова се презапасяваме. А колко книги донесох ... и колко оставих на моето семейство там, с надеждата че един ден ще ги донесат тук.

Въобще, уважаеми читателю, ако не си разбрал поуката ще ти я кажа право в очите. Не е важно с какви гръмки думи се кичиш или кичиш някого, а какво ти правиш или той прави за доброто на нацията! А лично българските управляващи нищо не правят за духовността на нацията! Даже не дават чуждите пари за просвещение и духовност. Казах "чужди", защото тези пари са наши -- те са ги получили от нас, данъкоплатците.

Все пак ще завърша, че Българията е била уникална в едно нещо в Света. Във всяко село през ранния ни капитализъм е направено читалище и в това читалище е имало книги и са се прожектирали европейски кинофилми и младежда е взимала книги от него или се е събирала в него, за да дискутират книгите и политиката, да гледат кино, да общуват. И знаете ли какво направиха комунистите-будители (които бяха забранили и този празник) - национализираха читалищата и ги разсипаха. През 1988 г. бях на студентска бригада в Пловдивското село Марково и видях, че местните младежи се събират да пият в читалището и да гледат порно....

Е, исках да завърша с нещо оптимистично, а то пак тръгна наопаки. Ми такова е времето - учителите стачкуват, а властимащите им се подиграват и ги разиграват. А довечера ще гледам по телевизията и премиер и президент... да се правят на будителоуважаващи или даже на будители.... О времена, о нрави!

Автор: Пламен Пенчев