(1169 – 1207)
Цар Калоян е един от най-успешните в управлението български царе. Цар Иван I, или още Йоан I (на английски John или Johannizza) е наречен Калоян от гръцкото съчетание "Хубавия Йоан" (на гръцки Калоянис). Той управлява България от 1197 до 1207 г., когато е предателски убит от куманския военоначалник Манастър, който е бил съюзник на Калоян при обсадата на Солун.
Калоян е най-младият брат на цар Петър IV и цар Иван Асен I. През 1187 г. е изпратен като заложник в Константинопол, откъдето той избягва и се връща около 1189 г. След убийството на брат му, цар Иван Асен I през 1196 г. и последвалото убийство на цар Петър IV, Калоян става цар на всички българи и власи (на английски - King of Wallachia and Bulgaria [1]).
Калоян започва да провежда агресивна политика срещу Византия и се съюзява с редица български управители на Византийските области. През 1201 г. Калоян завладява Константея в Тракия (Симеоновград) и Варна. Според Визайнтийски източници Калоян избива значителна част от мирното население на завоюваните от него градове, при оказана съпротива от обсадения град.
Търсейки признание на царската титла (която е равна на императорската и е по-високостояща от кралската) Калоян влиза в преговори с папа Инокентий ІІІ (Pope Innocent III). Но тези преговори не водят до признаването му като цар от папата и не получава скиптър и императорска (царска) корона, каквато са имали цар Симеон І, цар Петър І и цар Самуил.
Веднага след превземането и плячкосването на Константинопол от кръстоносците на ІV-тия кръстоносен поход, цар Калоян изпраща при тях пратеници с предложение за съюз и мир, но пратениците му биват осмени и унизени - кръстоносците възнамерявали да превземат всички земи, които някога Византия е владяла, а това са и Българските земи.
През 1204-5 г. някои гръцки владетели, все още непокорени от кръстоносците, помолват цар Калоян за помощ в борбата против латинците. Те му обещават признанието му като император на всички ромеи и българи. Цар Калоян пристига на помощ на обсадения Адрианопол (Одрин) и на 16 април 1205 г. българските войски и куманската конница разбиват един доста силен отряд на император Балдуин І, когото пленяват. В това сражение са убити над 500 тежковъоръжени рицари, а остатъка от обсадната войска, начело с дожда на Венеция Енрико Дондоло (Enrico Dandolo) се изтеглят в паническо бягство към Мраморно море и после към Константинопол.
Балдуин І умира във Велико Търново при неизяснени обстоятелства, а рицарите търпят още няколко по-малки поражения - при едно от тях е убит латинският военоначалник Бонифаций Монфератски (Boniface of Montferrat ). Цар Калояновите съюзници и войски превземат Серес (Serres) и Пловдив (Philippopolis).
През септември и октомври 1207 г. цар Калоян обсажда Солун (Thessalonica), но е предателски убит от своя военоначалник Манастър.
Пръстенът-печат на цар Калоян, който е
намерен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново.
(тази снимка е пусната в публичния домейн
от автора - released
into the public domain by the author)
Въпреки краткото си царуване Калоян е един от големите български владетели. Той се е отличавал с изключителни дипломатически и военни умения, но за съжаление е бил изключително жесток към гръцкото население и това според латински и гръцки източници е една от причините гърците да се оттеглят от съюза с него. Разбира се, историята е пълна с противоречиви оценки (тенденциозни или не), но фактите от този период показват, че латинците са подходили към нас българите с неуважение, за да завършат с крах на своите високомерни амбиции.
Мир на праха на цар Калоян!
[1] Geoffrey de Villehardouin; Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople (from The Internet Medieval Sourcebook)
[2] Robert de Clari; The Conquest of Constantinople (from http://www.deremilitari.org/resources/sources/clari.htm)
[3] В Уикипедия няма български текстове за цар Калоян, затова вижте статията Kaloyan of Bulgaria.
Автор: Георги Бърбориев