Бат Бойко и дъжда
(фейлетон)
.
Вън валеше отвратително, но във вилата бе топло и уютно. Бат Бойко седеше замислен, с поглед към отвъд прозореца. Даже не броеше дъждовните капки, въпреки че неговите привърженици му приписваха и тази способност. Просто разсеяно си мислеше колко дълго ще вали.

Ако е много дълго, ще има наводнение. Тогава ще трябва да напусне вилата и този уют. Досада! Е, не чак толкова голяма, защото той обичаше свежия дъх на местопроизшествията, както и журналистките и техните въпроси. Въпроси? Да – тези с трудните отговори. Там беше цар, там се извисяваше неговия гений - да отговоря на злободневните въпроси.

Вали, мама му стара. Продължава! Ако така продължи още ден-два и ще има голямо наводнение. И как ще отиде на местопроизшествието? Да не е Супермен?

Всъщност, не беше сигурен дали не е. К'во има онзи? Мантия с едно "ес" върху нея и цял куп режисьори зад него. А зад него самия кой стои? Почти всички български медии и много верващи в него. Остава мантия една да си направи - синя, с червен диамантен знак, с б-ъто вътре в знака. Легенда има за янкито, но и Бат Бойко е легенда вече!

Още вали! Ще стане някоя поразия, после пак той ще е виновен. Шосето се накъдрило – той виновен. Боклукът несъбиран години наред – той пак виновен. Трепят се разни престъпници – пак той на пангара. Е, не е положението толкова трагично като това на Костов – гледа бат Бойко в известно шоу скеч за Овчаров и хоп, изведнъж, споменават че Костов крадял... Бе карък човек, да не дава Господ и на него да се случи това нарочване.

Мантия със синьо бъ. Много добре, нали разправям че съм десен, а у нас на някого му хрумна синьото с дясно да го свързва и тъй си остана. Въпреки, че червеното е по-надясно у нас. Даже гледа той в някаква изложба на ученици спектър и там червеното у десно стои, а синьото заема левия край.

Да де, ама диамантът? Много претенциозно, много парично. Пък и зевзеците ще го изрисуват като нещо друго на карикатурите. Какво ли?

Тук Бат Бойко се замисли и след кратка обиколка из пътните знаци изведнъж му хрумна – на уста ще го изменят, за да му натякват, че постоянно говори по медиите. Говори, говори, ама кратко и съдържателно. Тук той се сети за Татарчев, който беше още по-кратък и ... обществено неуспешен. Първо беше хит, после оплют. С всички политици у нас това става. Неблагодарен народ сме, си каза той и му загорча.

Май ще спре да вали. Я да пусна телевизора да видя къде трябва да ходя и има ли там журналисти. Не, не е така – те се влачат след мен, те популярност от мен правят и тиражите дигат.

Вънка спря да вали. Наводнение нямаше. По телевизията вървеше сапунка.

19 септември 2007 г.

Автор: Жорко Бърборко

[ това е фейлетон от брой 16 на списание "Коснос" www.kosnos.com ]