Няколко дена след 3 март се изкачвам на Хълма на освободителите, повече известен на пловдивчани като Бунарджика, за да заснема паметника на руските освободители. Този паметник е неизвестен на българите, за разлика от Альоша. Вторият паметник без съмнение е архитектурна забележителност, но по мое мнение е поставен на място, унизително за нас българите: въпреки това, нека той остане, за да ни напомня за годините, когато нашите управляващи скланяха гръб пред Големия брат.
 

[увеличи снимката] В подножието на Бунарджика Когато се раззелени става приказка	...	[увеличи снимката] Паметникът на руските освободителите Нашите предци са имали достойнство да сложат паметника не на върха на хълма
[увеличи снимката] Юрий Гагарин е засадил дръвче ...  ... но това е вече втората му "замяна", защото то изсъхва		[увеличи снимката] За разлика от руския паметник, съветският се извисява над нас ... ... за да ни напомня кои са победителите ни
[увеличи снимката] Пловдив - стар и красив		[увеличи снимката] Поглед към Сахат тепе Името му идва от турски, заради часовниковата кула
[увеличи снимката] Поглед към Братската могила  Тя е на запад от Бунарджика		[увеличи снимката] Поглед към Народната библиотека "Иван Вазов" В далечината е новият надлез
[увеличи снимката] В съседство е Хълмът на младежта За пловдивчани това е Джендем тепе		[увеличи снимката] Поглед на северизток от Бунарджика
[увеличи снимката] Поглед към Централна поща Това е бялата сграда в дясно зад Градската градина		[увеличи снимката] Поглед към Синдикалния дом на културата В далечината се вижда хотел "Тримонциум"

Снимки: Пламен Пенчев