Химичният елемент е вещество, което не може да бъде разложено на по-прости вещества с химични реакции. До ден днешен са познати около 110 химични елемента, които обикновено се представят в таблица, наречена Периодична система на химичните елементи. Химичният елемент се състои от атоми, които са изградени от един или повече изотопи на химичния елемент, т.е. от атоми, които имат в ядрото си един и същ брой протони и в електронната си обвивка - един и същ брой електрони, докато броят на неутроните може да варира.
Само 10 елемента са били познати на древните и то защото са се срещали в свободно състояние в природата или лесно са се получавали от техни руди. Това са въглерод, сяра, мед, антимон, желязо, калай, злато, сребро, живак и олово. Разбира се, древните не са ги определяли като елементи, т.е. съставки на отделните вещества. Съвременното използване на концепцията за химичните елементи датира от 1660 година, когато английският химик Роберт Бойл (Robert Boyle) описва елементите като примитивни и прости, напълно чисти (несмесени) субстанции, които не са направени от други такива.
Химическите символи на всички елементи са свързани с имената им. Елементите, които са били известни до XVII век, са запазили древните си названия, а елементите, открити по-късно, са получили имената си от учените, които са ги открили.
Приетата днес система за обозначаване на елементите е била предложена още в 1814 г. от шведския химик Берцелиус (Jons Jakob Berzelius). Системата на Берцелиус се е оказала много удобна — за химически символ се използува първата буква от латинското название на елемента. Ако названията на два или повече елемента започват с една и съща буква, добавя се една от следващите букви. По-късно тази система се е разпространила и за обозначаване на елементите с нелатинско название.
В енциклопедия Уикипедия има специална страница за произхода на имената на елементите (List of chemical element name etymologies), но данните там понякога се различават от данните в други химически източници. Също така там е разгледан само произхода на английското име на съответния елемент. В тази поредица сме се стремили да изберем най-достоверните според нас данни.
Най-разпространеният химичен елемент в свободно, несвързано състояние. Около 79% от атмосферния въздух е азот. Под формата на нитрати той се среща и в литосферата. Той представлява газ, без цвят, без вкус и без миризма, по-лек от въздуха. Произходът на името му е от безжизнен на старогръцки - a + zoe, не + живот. Това име, което се използва в българския език, е дадено от Лавоазие (Antoine-Laurent Lavoisier), който потвърждава и разширява работите на Пристли (Joseph Priestley). На английски името му е nitrogen, от което име и произхожда неговият химичен символ. Това име произлиза от френската дума nitrogеne -- производител на селитра, тоест натриев или калиев нитрат.
Актиният е с пореден номер 89 и е сребристобял радиоактивен метал, открит от френския химик Андре Дебърне (Andre Debierne) през 1899. В земната кора се среща около 300 пъти по-малко, отколкото радият - 0.06mg на тон уранова руда. Произход на името от старогръцки език aktinos - лъч.
Алуминият е най-разпространения метал, като 6.5% от атомите по земната кора са негови. Открит е от датския физик Ханс Оерщед (Hans Oersted). Заедно със силиция той изгражда основната част литосферата. Името му произхожда от латински език, от името на съединението в което е открит най-напред, alumen - стипца, която е калиево-алуминиев сулфат.
Елементът с пореден номер 18 е безцветен газ, който е открит през 1894 г. от английските химици Уйлям Рамзи (William Ramsey) и Уйлям Рейли (William Rayleigh). Произходът на името е от старогръцки език: аргон - ленив или недеятелен.
Елементът с пореден номер 33 е твърдо вещество с няколко алотропни модификации, като най-стабилна за обикновени условия е металната - той е сив метал с добра електропроводност. Арсенът е познат от около 1250 г, описан за първи път от Албертус Магнус (Albertus Magnus). Произход на името: от старогръцки език arsenikos - силен.
Астатий, At (старо име на български - Астатин)
Елементът с пореден номер 85 е твърдо радиоактивно вещество с метален блясък. Открит е от американските химици Дейл Корсън (Dale R. Corson), МакКензи (K. R. MacKenzie) и Емилио Сегре (Emilio G. Segre) през 1940 г. В земната кора практически не се среща, получава се в резултат на ядрени реакции - бомбардирайки 209Bi с алфа-частици. Произход на името: от старогръцки език astatos - нестабилен
Елементът с пореден номер 99 е синтезиран при интензивно неутронно облъчване на уран 238. Идентифициран от Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) и сътрудници от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA) от отломките на експлозията на първата термо-ядрена бомба (водородна бомба) през ноември 1952. Не се среща в природата. Произход на името: кръстен в чест на Алберт Айнщайн - Einstein (Albert Einstеin).
Елементът с пореден номер 95 е радиоактивен метал, открит от американските химици Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg), Леон Морган (Leon O. Morgan), Ралф Джеймс (Ralph A. James) и Албърт Хирозо (Albert Ghiorso) през 1945 г. Получен при бомбардирането на плутоний с неутрони. Кръстен на името на континента Америка.
Автор: Пламен Пенчев, Ph.D.
[ това е статия от брой 19 на списание "Коснос" www.kosnos.com ]