Параграф 22! Тази книга ме разтърси през далечната 1982 г. Може би защото бях вече втора година в Армията и се бях нагледал на някои от героите в книгата. Не! Не поради това. След това я прочетох още поне 5 пъти и всеки път Параграф 22 ме завладяваше не толкова със съдбата на своите герои, колкото със стила на изказ, сюрреалистичната реалност в нея и черния и хумор.

Следващата книга, която прочетох (и отново няколко пъти) бе "Нещо се случи" (Something Happened). Потресаваща книга за ежедневието на едно средно американско семейство. За съжаление "Залезът" (Closing Time) не ме грабна и я зарязах ....

Но кой е Джоузеф Хелър? Хелър (Joseph Heller) е роден на 1 май 1923 г. в Бруклин, Ню Йорк. Бил е боен пилот през Втората световна война, завършил е Колумбийския университет, работил е в няколко университета, в списание "Тайм" и в други издания, а в свободното си време е писал "Уловка 22" (Catch-22), както е точния превод на прословутата му книга, за първи път публикувана през 1961 г. Джоузеф Хелър почина на 12 декември 1999 г .
 

Корицата на Параграф 22  нейното използване се раглежда като "Fair Use"

...

Някои книги на Хелър Снимка П.П.

В предговора към едно от последвалите много издания на "Параграф 22" Хелър с горчивина пише как критиците злостно са посрещнали книгата, която според тях е очерняла една справедлива мисия в една ужасна война. Разбира се, бъдещата Виетнамска война още не разтърсила Америка и малко са били онези, които не могат да приемат бомбардировката на едно (мирно италианско селце, още не виетнамско!) с цел да се затрупа един незначителен път с отломките на къщите на селяните . . .

За Уловка 22 не може да се пише. Тя трябва да се прочете, тя трябва да се изживее чрез пълното поглъщане на читателя от книгата, на което книгата е напълно способна. Гледах и филма, 3-4 години след книгата. Безспорно добър филм, но не може един филм да пресъздаде за 2 часа логическите безсмислици и лабиринти на книгата, емоциите и приятелството на едни обречени хора. Във филма не може да се предаде и уникалната структура на книгата, която разгръща едно събитие отзад напред, и постоянно се връща към него, за да завърши със специална глава за героя на събитието, както е със Сноуден. Сноуден е новопристигнал човек от екипажа на Йосерян, оставил си е багажа в неговата палатка (на Йосарян) и веднага е изпратен на мисия, в която загива. "Студено ми е" казва Сноуден, а Йосарян го завива с парашута, за да не му гледа червата.... Не може да се предаде и мисълта на Йосарян за новопристигналите пилоти, които се нанасят в неговата палатка. Млади, красиви, усмихнати, уверени ... и веднага изнасят багажа на Сноуден от палатката. А този багаж Йосарян не смее да пипне месеци наред и не го изнася, за да не изчезне Сноуден (който вече е мъртъв), не го изнася, въпреки че постоянно му напомня за травмиращата му смърт . . . не го изнася, за да не изчезне Сноуден . . .

За Хелър и книгите му може да прочетете от Интернет стотици страници. Но така няма да усетите неговия стил. Стилът му е най-уникалното нещо, което аз съм срещнал в литературата. Двете книги, които съм прочел, са наситени с него. Логически спорове между героите, толкова логични, че са направо безсмислени. В "Нещо се случи" главния герой винаги надспорва дъщеря си ... и какво от това? Познатите ги съжаляват за малоумно-роденото дете, което гледачката обича, защото е малко и сладко, но на какво ще заприлича то когато остарее . . .

И още нещо. Когато купих в Америка Catch-22 на английски за сина ми (който и така не я прочете), книжарят, един без съмнение интелигентен човек, каза че тя е актуална в това наше време на войни (визираше Войната в Ирак, която води Америка). И хем беше прав и хем не беше. Защото "Уловка 22" е книга за човещината, за човешката глупост, за човешките комплекси, за човешката алчност... които просто се проявяват в една бойна обстановка. И "Уловка 22" и "Нещо се случи" са книги за Смисъла на Човешкия Живот - смисъл, който го няма в Живота, за смисъла на човешките постъпки, който смисъл липсва в тях, защото този смисъл се налага от Обществото, чието цели и средства понякога са абсолютно чужди на индивида. И този СМИСЪЛ има стойност САМО когато Човек помага на други човешки същества, а не се старае да им навреди!

Автор: Пламен Пенчев