Трима другари, Триумфалната арка и Черният обелиск! Тези три книги на Ремарк спадат към категорията "Трябва да бъдат прочетени". Те са вълнуващ разказ за смутните времена между двете световни войни. Времена на зараждащ се нацизъм в Германия и девалвация на моралните категории, и времена, в които истинските хора си личат отдалече.

Ерих Пол Ремарк (Erich Paul Remark) или както сам се нарича той - Ерих Мария Ремарк (Erich Maria Remarque) е роден на 22 юни 1898 г. в немското градче Оснабрук (Osnabruck). Изпратен на Западния фронт през Първата световна война Ремарк е тежко ранен. В резултат на неговите спомени за войната се появява неговият пръв успех като писател - "На Западния фронт нищо ново" (Im Westen nichts Neues). Това не е първата книга на писателя, нито според мен най-добрата: първите две книги са "Мансардата на бляновете" (Die Traumbude. Ein Kunstlerroman) - една доста схематична мелодрама и "Спирка на хоризонта" - разказ за хората от висшето общество с техните амбиции в автомобилния спорт. Разбира се и в тези книги на Ремарк, както и във всички останали, винаги се развива една разтърсваща любовна история.

"На Западния фронт нищо ново" спечелва на автора световна известност - преведена е на повече от 20 езика и са продадени над два милиона и половина нейни копия. След по-малко от година е заснет и филм по книгата (All Quiet on the Western Front), който печели награда на Американската филмова академия (т.н. Оскар).

"На Западния фронт нищо ново" е най-известна, защото резонира в душите на хората с трагичната съдба на Ремарковото поколение, станало жертва на имперските амбиции на Европейските сили. Но във всяка следваща книга Ремарк става по-добър писател, с по-добри изразни средства, написаното от него се чете по-увлекателно и то оставя повече следи в душата на читателя. "Трима другари" (Drei Kameraden, 1937), "Триумфалната арка" (Arc de Triomphe, 1946) и "Черният обелиск" (Der schwarze Obelisk, 1956) са трите най-добри книги на писателя. В тях се преплитат съдбите на обикновенните хора - някои интелигентни и запазили своята човечност, други поели по пътя на спекулата или нацизма, трети - еснафи по душа от ушите до петите. На този фон винаги изпъкват една голяма, но невъзможна любов и философските спорове на главния герой - било то със себе си, било то с някой свещеник или по-опитен в живота човек.

"Време да се живее, време да се мре" (Zeit zu leben und Zeit zu sterben, 1954) е за Източния фронт, но през Втората световна война, където главният герой бива убит по същия начин както този в "На Западния фронт нищо ново". Книга за безсмислието на войната.

"Искрица живот" (Der Funke Leben, 1952) е за концлагерите. За неживота в тях и за духовния свят на спомени и надежди на концлагеристите. Разтърсваща книга.

"Сенки в Рая" (Schatten im Paradies, 1971) и "Нощ в Лисабон" (Die Nacht von Lissabon, 1962) са книги за емигранта и крахът на неговия свят. В първата много реално и с добронамереност са описани американците и Америка.

Пълен списък на произведенията ще намерите в дадения по-горе линк към страницата на писателя в Уикипедия. Ремарк умира на 25 септември 1970 г. в Локарно, Швейцария.

В заключения ще спомена, че неслучайно се заех с тази годишнина. Ремарк е един от любимите ми автори! Още първата книга, която прочетох, "Нощ в Лисабон", ме впечатли и разтърси. На втората книга съм забравил заглавието на български, но отчетливо помня любовната история на една болна от туберкулоза, която завърши с нейната смърт - може би това е Liebe deinen Nachsten. Следващите прочетени от мен книги бяха трите най-добри - споменах по-горе. Те ме поразиха с простотата на сюжета и неговата ефективност, с многото мъдрост в тях, която е изказана с прости думи. Донякъде в книгите на Ремарк се повтарят цели сюжетни линии (напр. проститутките, които са възпитали децата), но това не намалява тяхната художествена ценност. По мои впечатления Ремарк си остава любимец на българските читатели.

Автор: Пламен Пенчев