Из Калифорния
(пътепис със снимки)
2 част
от
Пламен Пенчев

В предишния материал описах моето първо пътуване със сина ми в Калифорния през юли 2005 г. Споменах, че жена ми ни посрещна, отпочинала си от нас, а ние и разправяхме цяла вечер за пътешествието. Тя разбра какво е изпуснала и заяви, че след два дена тръгваме отново в Калифорния, но този път на юг, към Сан Диего, където тя има роднини. Синът ми каза, че му е писнало и да сме пътували само двамата. И така - аз и тя, женени от 19 години, ще направихме своето второ сватбено пътешествие.

Рано сутринта отново хващаме магристрала I10, но при Бюмон (Beamont) се отделяме на юг по път 79, а после през I15 и път номер 76 към Оушънсайд (Oceanside), където имаме резервирани места в местния мотел Дейс Инн (Days Inn Oceanside at the Coast). Този път имам опит с магистралите и пътуването е много по-приятно, въпреки че постоянно следим на Джи-Пи-Ес-а отклоненията, по които трябва да свием. Пристигаме към четири следобед и се настаняваме. Правим една разходка с колата из градчето и въобще не се сещаме да отидем до морския квартал на Оушънсайд, който е известен с красотата си, както по-късно когато напускаме мотела научавам от брошура взета в него.

На другия ден се запътваме към Черния плаж (Black's Beach), който е известен нудистки плаж. В Щатите нудизмът е странно нещо - доста е разпространен, но обществените плажове са стриктно регулирани за голота, която се наказва от закона. По интернет сме намерили точното описание на пътя до плажа и къде можем да паркираме (което любителско описание се оказа превъзходно!), както и предупреждение, че плажът на юг от Черния плаж е обществен (води се плаж на Ла Хола) и не е добре човек да приближава неговата северна граница необлечен.

Черният плаж (Black's Beach)
[ увеличи снимката ]

Плажът е с черен, но чист и парещ пясък и от там идва името му. От импровизирания паркинг над него се слиза за около 40 минути по много стръмна пътека. Дълъг е около два километра, но само по средата срещаме около 10-12 нудисти и както по-късно разбрахме, той вече не е посещаван толкова много както в миналото, когато са се събирали около няколко хиляди нудисти. Като изключим още две семейни двойки нудисти, освен нас, останалите са хомосексуалисти. Океанът е сравнително спокоен, но това означава, че има вълнение. Самите янки не плуват из океана, а карат предимно сърфове. Изгаряме яката още в ранния следобед и се катерим повече от час нагоре. Прибираме се в мотела, а за другия ден сме канени в роднини на жена ми във Виста, което е градче на 10 мили от Оушънсайд. Още вечерта се обаждаме и пристига Румен - съпруг на братовчедка на жена ми, който ни кани да го следваме с нашата кола до тях. Той, разбира се, въобще не се съобразява, че някой го следва и на първото отклонение от магистралата номер 78 към Виста го загубваме. Пристигаме у тях благодарение на Джи-Пи-Ес-системата  (Global Positioning System), която е свързана към ноутбука на жена ми. На тази система има превъзходни карти с имената на улиците във всеки един град в Щатите и човек много лесно се ориентира, стига да разбира, че север е винаги горе, а не напред на колата, както моята съпруга си мисли - и поради което два пъти минаваме едно разклонение на магистралата, защото тя си мисли, че караме обратно, ако курсорът се движи надолу на компютърния екран.

На следващия ден напускаме мотела и отиваме с колата до Румен във Виста, където ще нощуваме една вечер. Този ден рано сутринта той ни взема със своята кола, като идеята е да отидем до Сан Диего. Поемаме на юг по I15 и местността е изключително красива. Около Сан Диего попадаме, както сме очаквали, в голямо задръстване и след повече от час преминаваме моста за остров Коронадо. На този остров край Сан Диего има хотел със същото име, който е с много странна архитектура и е много известен (Hotel del Coronado). Разглеждаме хотела и правим снимки, но не с цифровия апарат (което е голяма грешка, защото филмът ни бе загубен при промиването - стават и такива работи при янките). Обядваме в някакъв мексикански ресторант и поемаме към Балбоа парк (Balboa Park) край Сан Диего, където през 1915 г. е имало нещо като изложение, Panama-California Exposition, и павилионите са запазени и превърнати в музеи.

Един от павилионите в Балбоа парк
[ увеличи снимката ]

Има авто-влакче, което ни разкарва из почти целия парк. Ние посещаваме само няколко павилиона, тъй като Румен бърза, защото ще вземем жена му от работата и ще посетим Дел Мар, което е туристическо градче, фрашкано с богаташи. Мен най ме впечатлява ботаническата градина, в която правя десетки снимки.

В Ботаническата градина на Балбоя парк
[ увеличи снимката ]

Дел Мар е наистина красиво градче, даже на плажа има тюлени, които малките деца гонеха без да им се прави забележка от родителите и въпреки надписа, който забранява това. Понеже бях обещал да напълня резервоара на Румен до горе, въпреки че почнахме от половин такъв, той кара до последни изпарения в него и за малко не закъсахме - няколко пъти ми се случва да се сблъсквам с българи емигранти и винаги съм се учудвал на някои техни качества, но най-вече на липсата им на гостоприемство. А изглежда Румен е и забравил нашето гостоприемство когато ни беха на гости в Аризона.

Връщаме се късно вечерта във Виста в къщата на Румен. Той е млад пенсионер и е избягал от България около преди 25 години по времето на социализма с жена си в Австрия, а после се е установил в САЩ. Доколкото разбрах е работил в автосервиз и има много ниско мнение за майсторлъка на работниците в автосервизите, нещо което ме учудва, но след време го разбрах на собствен гръб. Главната тема на разговора с него е къщата му, а най-повтаряната фраза от него е, че цената на една къща се определя от три неща - къде се намира, къде се намира, къде се намира. Може би, защото неговата е на хълм в най-горната му част и вечерта има страхотен изглед към залязващото слънце над океана. Това също го снимаме с нецифровия апарат, но както споменах филмът бе загубен при промиването му.

На другия ден рано сутринта тръгваме към Лос Анджелис, където живее сестрата на нашата домакиня, т.е. по-малката братовчедка, Мариана. Поемаме по I5 към Сан Клементе, където се опитваме да отидем на южния плаж, но цяла върволица коли чака за място на паркинга. Затова спираме на централния плаж, който е пълен с хора, но има свободни места за паркиране. Наблъскваме монетния апарат с монети за два часа и отиваме към пясъка. Наистина спасителите на плажовете в Америка си харесват своята работа и точно както по филмите се мотат гордо наперени или в джипки или със сърфове, защото са красиви като холивудски звезди. Ние само се потопяваме във водата, защото е много студена, въпреки че слънцето пече жарко. Ако не бъркам, точно в Сан Клементе правя снимка на моята съпруга, която е на седмото небе, след като почти три години не е излизала от Аризона.

Моята мила съпруга в Сан Клементе край плажа
[ увеличи снимката ]

Поемаме още по на север към Лагуна бийч по крайбрежния път номер 1. Изгледът от колата е прекрасен и градчетата, през които минаваме са тихи и уютни. Никъде не намираме място за паркиране и не успяваме да посетим плажовете край пътя. Затова поемаме към Лос Анджелис, по-точно към някой от малките градчета на LA - вече съм забравил кое е - то е или Санта Ана или Анахайм, където живее другата братовчедка. Пристигаме и се виждаме със семейството - мъжът на Мариана е американец. Той на следващия ден ни взима нас двамата и семейството си в един микробус за посещение на Холивуд и плажа на Санта Моника. Аз не съм фен на Холивуд, но жена ми иска да го посети, защото е киноман на ента степен. Първо се качваме на един хълм на Холивуд, където янкито прави снимки на мен и жена ми, а аз като вещ геометрик се сещам, че той така ни снима, че главата ми закрива прословутия надпис, затова я измествам и той прави подходящата снимка - вижте по-долу

Надписът Hollywood все пак се показа зад главата ми
[ увеличи снимката ]

Поемаме по прословутия булевард "Холивуд" - в източната си част край него има неугледни сгради и тротоарите са пълни с боклуци, а разни съмнителни типове продават нещо (наркотици?). Аз съм учуден и ако не беше Джи-Пи-Ес-а не бих разбрал, че сме на световно известния булевард, на който е Китайския театърът (Grauman's Chinese Theatre), където се раздават Оскарите и са световните премиери на Холивудските филми. Правя две снимки за да удостоверя този факт - вижте снимките по-долу.
 

По булевард "Холивуд" [ увеличи снимката ]

Наистина е булевард "Холивуд" [ увеличи снимката ]

Постепенно сградите стават по-представителни и тротоарите по-чисти и минаваме покрай известния кинотеатър. Паркираме в подземен гараж и поемаме пеша да разгледаме тази алея на звездите и самия театър. Батериите ми са аут и снимките в театъра са некачествени, защото са без светкавица. Но тези извън него са горе-долу добри.
 

Част от Китайския театър [ увеличи снимката ]

Част от Китайския театър [ увеличи снимката ]

На тротоара са световно известните звезди на плочките, кръстени на филмовите звезди. Пълно е с хора от всички краища на Света, а наоколо щъкат преоблечени като филмови герои продавачи на образи - т.е. даваш 10 долара и си правиш снимка с някой от тях. Мариана, която не престана няколко дни да говори колко са некоректни българите в България (това е тема номер 2 на емигранта след номер 1 - колко лоши са туземците), прави снимка на дъщеричката си с една от "героините" на филм и, разбира се, не и заплаща, при което става малък и тих скандал, в който продавачката на образи отстъпва и махва с ръка.

"Герой" от филм пред Китайския театър
[ увеличи снимката ]

Снимам жена ми пред кинотеатъра, а после и до звездата на Шарън Стоун. Въпреки, че не харесвам Холивуд и имам теория за него как той разсипва Америката с глезените си артисти, които разбиват американското трудолюбие и инициативност, то и на мен ми прави впечатление атмосферата наоколо. А Саша е на седмото небе, нещо което ме радва от сърце.
 

Звездата на Шарън Стоун [ увеличи снимката ]

Саша пред Китайския театър [ увеличи снимката ]

След два часа гледане и снимане обядваме в ресторант за бързи храни и минаваме през Бевърли Хилс, първо през центъра, после покрай някакви богаташки къщи. Аз снимам от колата някаква статуя на едно кръстовище - снимката по-долу.

Някъде в Бевърли Хилс
[ увеличи снимката ]

След това се отправяме към плажа на Санта Моника, който е пренаселен с хора, въпреки че е много голям. Двата комплекта на батериите ми свършват и не правя снимки, но в предния материал показах снимка от Мариана на нас двамата с жена ми.

След два дена в Лос Анджелис се отправяме към Темпе, Аризона, като се отбиваме за един ден в Палм Спрингс в Калифорния - това е курортно градче, където няма нищо особенно, освен че е някакъв център на частните нудистки курорти. Можехме да резервираме по интернет места в някой от тях (иска се поне два дена предварително), но ни беше обхванала треска да пътуваме безцелно. За съжаление в единия, който съм проучил, няма места, защото е събота срещу неделя и чак от понеделник има места. Затова се прибираме към Финикс и от там към вкъщи в Темпе. Пет дена в Калифорния и над 3000 километра шофиране ми идват твърде много. Но въпреки това, със седмици разглеждаме Джи-Пи-Ес картите, десетките цифрови снимки и снимките от останалите два филма и учудващо отношенията с жена ми се подобриха за месеци напред и сякаш бяхме се върнали 19 години назад, когато бяхме млади влюбени.

Автор: Пламен Пенчев

Авторски права: Материалът или снимките могат да бъдат слагани на друг сайт само с изричното споменаване на този материал във вида Пламен Пенчев; "Из Калифорния, част 2. (пътепис със снимки), брой 24 на списание "Коснос", www.kosnos.com.

[ това е статия от брой 24 от октомври 2008 г. на списание "Коснос"www.kosnos.com]