Невероятно, но факт - през февруари на 1979 г. избухна конфликт между Китай и Виетнам - две социалистически страни и дълговременни съюзници във Виетнамската война (против Южен Виетнам и САЩ и съюзници). Конфликтът (който се оказа пълномащабна война) разби редица шаблони, набивани в главите на тогавашния социалистически гражданин на Народна Република България. Учителят ни по военно обучение в гимназията (бивш полковник от армията, който ходеше с униформата си) бе повече от нас шокиран и ни изнесе беседа, как марксистко-ленинското учение предсказвало изчезването на войните когато Светът стане комунистически, но ето че вече има войни между две соц-страни. Разбира се, ние бяхме години наред надъхвани за виетнамците и веднага взехме тяхната страна, още повече, че Китай бе имал предишни конфликти със СССР и в Н.Р. България бяха показвани материали по Телевизията против култа на личността към Мао.

Помня, че бях ученик в НМГ-София и мой приятел ме заведе пред Китайското посолство, което беше с изпочупени прозорци и изцапано с боя и яйца. Пред него имаше милиция и тя сдържано разгонваше българските граждани. Според мен плакатите по оградата бяха сложени предимно от виетнамски студенти и работници и от някой друг организиран на местно равнище колектив на български граждани. Но масата граждани с любопитство наблюдаваха посолството и въпреки, че не одобряваха войната се радваха на този протест, който бе нещо изключително в една тоталитарна държава - "днес против бивш съюзник, утре против някой друг, къде ще му излезе края..."
 

Плакати на стената на Китайското посолство в София  (снимката е сканирана от брой на БТА "Паралели" от 1979 г.)

...

Плакати на стената на Китайското посолство в София  (снимката е сканирана от брой на БТА "Паралели" от 1979 г.)

Така наречената Китайско-виетнамската война (17 февр. – 16 март 1979 г.) бе следствие от конфликта между Червените кхмери в Камбоджа (Кампучия) и Виетнам, както и от неизменния конфликт на интереси на режимите на две тоталитарни държави. За радост на всички нас тогава, конфликтът завърши бързо-бързо без победители и неговото отразяване в средствата за информация бе прекратено. Сега след години разбираме за многобройните жертви и иконимическите загуби (предимно за Виетнам) - вижте тази статия в Енциклопедия Уикипедия.

Георги Бърбориев