П О Е З И Я

от

Мина Стоянова
.

Надолу
.
шумоленето намалява
докато остане ритмично тракане от
колела на механичен часовник
глава във влака

нетърпението обезобразява
върховете на клоните и
спрелите облаци

иска ми се да щракна с пръсти
и да видя как влакът излиза от релси

заспивам като паяжина
в изкривена перспектива
зависима

не дефинирам
контрол 

в една позиция –
главата паднала
звукът зашит

надолу от 
обичам
към
ненавиждам

този свят
 


War X

загубих се
сменям картините и върху тях се опитвам да трупам
интелект върху интелект без да преименувам цветовете
a възприятието за тях
тогава рисувам 
но не съм истинска - система - конкурирам се отвътре
така съществуват в необходимост и език-
“важно е”
но не знам пръв е разумът или идеята за разума
защото сме самотни от идеи в които потъва 
интелект
 - кой от тях избутва или не избутва другия?

когато преносимият център на идентичността
заседне в центъра на егото
те взаимно се неутрализират 
и се появява социум

war x

ако не си свидетел на началото
не си свидетел и на края
когато гледаш нещо да умира
ти спираш да го наблюдаваш
изчезва зарядът и познанието

дали затова времето се забавя и се забързва
дали затова е времето 
 
 

 

...
Мечтатели
.
по масата - разпръсната тишина
по френски изживява момента
и го споделя с тях

улиците са бавни
закопчани от крачките им
щампирани ризи
на жълти листа

има нещо
в това отрязано дърво
говорят за него
или мълчат
с него

срещат се
около окото на поета
мечтатели

Изкъпване

стоя под душа 
и мокрите мисли се разливат на срички
пи ша пи ша пи ша пи ша 
докато парата 
докато струята
докато стаята
се изплъзва
нареждам тялото си в текст 
и мокрите коси и очи се разливат на срички
па да па да па да па да 
докато се разплаче
на смисли
 


Нямам начало на тялото

нямам начало на тялото 
нямам пунктири и пунктове 
нямам хора случки и неща 
които да си мисля 
че трябва да се случат 
тоест необходимости 
нямам крайници 
с които да ги поема 
новости различия

островите забравят обитателите 
бирите кротко седят на масата до писателя
писателят се вглежда в старостта си
о!
   писателят прерязвa статичното пространство 
и преподрежда
столовете на другите
бързо посяга към запалката пали бавно
аз съм неговата цигара 
влизам в дробовете му 
пробивам стените му
врати
въздухът му да изтича
диша дишам

аз съм неговото темпо на отравяне
нямам тяло на началото
като изчезна си казва: това е краят
но не чува никой да го аплодира
кръгла
тишината се оформя

Мина Стоянова е родена на 16. 02. 1989. Завършва 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин". След това учи много и различни неща, но най-вече пише поезия. Съавтор е на проекта "Делюзии", съвместно с Ясен Василев. Участвала е в няколко литературни четения. Има публикации в "39 грама", "Литературен Клуб", "Литература + Култура", "Словото", "Public Republic".

[ това са стихове от брой 30 от май 2009 г. на списание "Коснос" www.kosnos.com ]