Притиснати от деня си, отделете 15 минути в тишината на нощта, за да си отговорите на няколко въпроса. Кога за последен последен път:

- вдигнахте глава към безкрая на звездното небе;

- проронихте сълза след прочетена книга или хубав филм;

- оставихте лицето Ви да се намокри от дъжда;

- вървяхте през прибоя по някой дълъг пустинен плаж;

- се смяхте от сърце на някоя безумна глупост човешка;

- си помислихте - Боже, трябва да създам нещо, което другите да забележат и харесат;

- ходихте бос по асфалта на някой пуст далечен път;

- мълчахте заедно с някого, когото обичате и това Ви е направило щастлив;

- сте лягали по гръб, за да се потопите в безкрая на синьото лятно небе;

- сте си давали сметка, че сте мислеща прашинка в безкрая на космоса;

- сте завиждали на астрономите, за техния допир с чудото на Вселената;

- се вгледахте в очите на любимото си куче или коте и видяхте там Създателя.

Ако не си спомняте - опитайте и ще се почувствате по-добре.

Обърнете се към душата си - тя е като малко животно свитото във вас и чака да бъде погалено, за да ви даде радостта, че сте още на белия свят. Като всички истински неща, приятелството, любовта и духа на сътворение са безплатни.

Не се лишавайте от усещането за принадлежност към света.

Текст: Асен Козарев