Дан се събуди от болка в пикочния мехур – беше попрекалил с бирата на снощния прием. Знаеше къщата си наизуст и затова без да святка лампата намери вратата на тоалетната. О, ужас! - тя се опъна на натиска му. Напипа ключа на близката лампа. Отвори леко очи, въпреки болката от светлината и отново натисна вратата, сякаш ярката светлина би я отключила. Вратата отново заяде и той я огледа с присвитите си очи. Не му трябваше много време за да намери бележката
Ключът стаен е зад измислици големи,
Коит на теб кат дилема тегнат
- О, боже господи! Аз само искам да се облекча, а не да намеря Граала! – извика той в яда си. – Тази прислужница ще ме умори.
Въпреки яда си Дан отиде в кабинета и отмести последната си книга. Зад нея, естествено, бе въпросния ключ.
След малко се върна в спалнята и вече не му се спеше. Прислужницата му бе млада, към тридесет и пет, бивша учителка от източна Европа, някъде от това размирно място, наречено Балканите. Тя говореше английски със силен акцент, но доста по-правилно от редица неговите познати и без да се притеснява открито се изказваше презрително за книги му. Това хем го дразнеше, хем го стимулираше да влиза в спорове с нея за това какво е това литература. Но най-вече го ядосваше нейното твърдение, че той имитира неуспешно Агата Елементарна Кристи, както тя наричаше голямата писателка.
Сутрин редовно намираше до закуската си бележки от рода на
За плод древен тука иде реч.
Родът му пръснат е от век.
Модифиран с ген и химикали
сила дава на рицаря поет.
Разбира се, закуската му бе винаги перфектно приготвена и това още повече го дразнеше. Понякога си мислеше със страх, че ще се появи и стъкленица с код на нея и какви ли не отрови във ветрешността и.
Беше опитвал ястия от малката балканска
страна - някои му харесваха, други не, и не можеше да си представи, че
там храната е по-хубава от американската. А животът бил по-спокоен. Все
пак Боряна беше имигрирала в Щатите....
.
Автор и снимки: Георги
Бърбориев