Повод за тези размишления ми даде една статия във интернет изданието на  New York Times. Любознателният читател може да я прегледа и сам да направи своите изводи от оригиналния текст на статията.

За всички вече е ясна голямата промяна, която Интернет донесе в съвременния свят. Много е интересно как той променя публикуването и обмяната на идеи в науката.

Доскоро идеята за филтриране на публикациите в елитните специализирани списания чрез рецензиране от авторитетни специалисти в съответната област нямаше алтернатива поради спецификата на издателския процес:

- малки тиражи на тези издания предназначени за много тесен кръг от хора, което веднага довежда до относително високата цена на абонамента и съответно ограничаване на достъпа до тези текстове.

- периодът за издаване на един брой е сравнително дълъг - 1 до 3 месеца, което се определя от времето за рецензиране на работите и подготовка за печат.

В днешно време има ясна алтернатива на по-бързата и широко достъпна поява на новите научни идеи на бял свят и това разбира се е публикуването в Интернет.

- не съществуват разходите като пари и време за подготовка на печатно издание, остава само подготовката за оформяне във вид подходящ за Интернет.

- практически публикацията може да се появи веднага.

- достъпна е за всеки, който има някакъв интерес в тази област.

Като оставим настрана милионите форуми и блогове в Мрежата, където всеки може да пише каквото си иска, мисля че би било от всеобща полза да се съвместят традициите на специализираните печатни издания с новите възможности на технологиите.

Ето един възможен модел:

1. Списанието продължава да се издава на хартия по класическите правила на рецензирането като по този начин запазва изградения през годините авторитет. Тук не можем да не отбележим тенденцията за пълен отказ от печатен вариант на много списания по света в полза на електронния вид в Интернет.

2. То самото създава място в Интернет, което се състои от 3 части:

 - официална част - тя дублира печатното издание (цялото или избрани части от него). Тук всички статии са одобрени от рецензентите.

 - неофициална част - тук се публикуват статии неодобрени от рецензентите, като може да се поставят и съответните рецензии. Последното е много деликатен въпрос и вероятно няма да се приеме лесно, доколкото въпросните рецензенти също рискуват своя авторитет. Тази част на сайта също гарантира научния приоритет на публикацията, тъй като е ясно кога е поставена тук.

 - съвсем неофициална част - някои от изданията филтрират постъпилите текстове предварително, без да отиват дори до рецензент, но ако тяхното съдържание не е очевидно несъвпадащо със спецификата на списанието, не пречи на никого да се поставят тук.

Разбира се,  издателите ясно и недвусмислено ще се разграничат от съдържанието на последните две части на това Интернет място.

Този модел не накърнява авторитета на изданието, като в същото време съхранява всички идеи съдържащи се в текстовете. Само времето може да покаже кои от тях са оригинални и добри. Мисля, че излизането на научните публикации от клубната елитарност няма да навреди на науката, а може и да има отрезвяващ и възпиращ ефект за потока от безмислени, плагиатски и други подобни текстове, които помагат за нечии кариери, но нямат нищо общо със смисъла на излагането на нови научни идеи пред обществото.

Не се съмнявам, че подобен подход ще срещне силен отпор, но също така известно е, че не можеш дълго да вървиш срещу хода на историята.

Текст: инж. Асен Козарев