Обаче, ако има значителен процент хора с по-ниски доходи [1], кумулативната крива ще расте бавно и чак при включване на по-богатите тя ще нараства стръмно - точно тази крива на фигурата е означена като "Крива на Лоренц". Ако цялата площ под правата линия (ограничена от нея, абсцисата и ордината) се вземе за единица, то Джини коефициентът е частта от тази площ, която се намира между правата линия и кривата на Лоренц - в случая синьо оцветената площ на фигурата. Ясно е, че при едно фиктивно общество, където доходите са еднакви, Джини коефициентът ще е 0.0 - площта ще е нула, защото реалната крива няма да е Лоренцовата крива, а правата. Ако само един човек получава всички доходи, реалната кумулативна крива ще се движи по абсцисата и накрая ще има скок по ординатата, т.е. Джини коефициентът ще е 1.00 (а Джини индексът 100%). Разбира се, това са фиктивни (теоретични) случаи, които бяха дадени за да се изясни смисълът на коефициента.

Докато повечето богати Европейски страни имат ДК между 0.24 и 0.36, то САЩ имат ДК над 0.4, факт който показва, че в САЩ има по-голямо икономическо неравенство. Бедните страни имат ДК между 0.25 и 0.71, докато повечето богати страни в Света имат ДК по-малък от 0.40. Според данните на ЦРУ за икономиката на България нашият ДК е 0.319 (2001 г.), т.е. Джини индексът е равен на 31.9 (31.9%).

Предимствата на Джини коефициентът в сравнение с другите статистики, които се дават за икономиките на страните или регионите, са следните

• ДК е мярка за неравномерността на доходите, за разлика от обобщените статистики като бруто вътрешен продукт (БВП) или бруто вътрешен продукт на глава на населението.
• ДК може да бъде използван за обективно сравняване на разпределението на доходите в различни държави, различни сектори на икономиката и между различни региони, тъй като не се влияе от броя на хората, чиито доходи са отчетени.
• Промяната му по-добре отчита социално-икономическите промени в едно общество (държава, регион), отколкото това правят БВП или БВП на глава от населението.
• Промяната на ДК за период от време отчита по-добре засилващото се или отслабващото икономическо неравенство в обществото (държава, регион)
• ДК задоволява четири важни изисквани: (1) анонимност; (2) относителна независимост от мащаба на икономиката (Scale independence); (3)  независимост от многобройността на населението (Population independence); (4) отчита промяната в нарастването на доходите (Transfer principle).

Недостатъци на Джини коефициентът в сравнение с другите статистики, които се дават за икономиките на страните или регионите са следните

• ДК има склонност да е по-голям за по-големите региони, въпреки точка (2) в изискванията, които задоволява ДК: това води до невъзможност, например, да бъдат сравнявани страните в Европейския съюз (ЕС) с ЕС като цяло.
• ДК не отчита специфичността на системата на заплащане в различните страни: в някои страни се плаща само с пари, а в други с пари и различни материални облаги. (всъщност от този недостатък ще страдат и другите статистики!)
• Не отчита, че по-високите доходи могат да дават много по-добро положение в обществото, защото се използват по-ефективно, отколкото ниските доходи: например ниски доходи е трудно да се инвестират.
• ДК дава различни стойности ако се приложи за индивидите или ако се приложи за семействата.
• Като всяка статистика зависи от случайната грешка (неопределеността) на измерванията (проучванията)
• Икономики със съвсем различни разпределения на доходите могат да имат един и същ ДК: това е очевидно от математиката - различни криви, могат да дадат една и съща площ под тях.
• Зависи от стъпката с която се строи кривата (granularity) - например на абсцисата скокове от 5% и 10% ще дават различни ДК. (всъщност от този недостатък ще страдат и другите статистики!)

По-подробно описание на ДК може да намерите в статията Gini coefficient в енциклопедия Wikipedia.

Автор: Георги Бърбориев

---

[1] Забележката за абсцисата "Процент на населението*" на фигурата: При неравномерно разпределение първо се натрупват (отчитат) доходите на по-бедната част от населението.
 
 

[ това е статия от брой 3 на списание "Коснос" www.kosnos.com]