Като в сън недосънуван, като дъх недожадуван 
подир щърковото ято лято топло отлетя. 
Дим се вие над комина – синя нишка в утрин синя 
синя тишина плете за пуловер на щурче. 
Кой звездите угаси? 
А от есенните листи падат чисти и лъчисти, хладни, нощните сълзи.