...Сетих се за бабините рози,
за буйните трендафили на двора
как в топлите ми детски нощи
отключваха в душата ми простора.
И баба пак ме къпе със вода дъждовна
от слънчеви лъчи подгряна,
за да съм слънчево чаровна
и като дъжда желана.
А после, сядаме на прага.
Напеви тихи баба ми шепти.
В косите ми заплита тя безкрая,
а с песните си, свят за мен реди.
И розите заслушани в шептежа
дланите на вятъра целуват,
за да носи надалеч копнежа
и аромата, в който спомените плуват...