С предния материал стартирахме една поредица, в която ще бъдат преведени и коментирани оригинални и интересни мисли на Ричард Файнман (Richard Fyenman), взети от неговия световно известен курс по физика [1].

Ето сега изумлението на Файнман от работата на химиците - виж оригиналния текст.

Как химикът намира каква е подредбата [на атомите]? Той смесва заедно бутилки, пълни с вещества, и ако стане червено, това му показва, че нещо се състои от един водород и два въглерода, свързани заедно; от друга страна ако стане синьо, то това не е така. Това е една от най-фантастичните дедективски работи, която някога е била извършвана - органичната химия. За да открие подредбата на атомите в тези извънаредно усложнени масиви [от атоми] химикът гледа какво става когато се смесват две различи вещества заедно. Физикът въобще не може да повярва, че химикът знае за какво говори, когато описва подредбата на атомите. Вече от 20 години е възможно, в някои случаи, да се погледне с помощта на физичен метод в някои молекули (не толкова сложни като тази [спомената преди това в лекцията], но по големина част от нея) и да се открие местоположението на всеки един атом, не по гледането на цветове, а измервайки къде са атомите. И вижте! - химиците почти винаги са били прави.

Когато прочетох този текст бях вече студент втори курс във ВХТИ-София и бях достатъчно разочарован от безинтересните лекции на един всеизвестен с името си професор по неорганична химия и се бях насочил към физиката и математиката, повлиян от извънаредно интелигентните асистенти Гатев (физика) и Ангел Дишлиев (математика). С една дума - вече считах химията за описателна наука, достъпна само със зубрене, и хилядите факти, които бях научил, воден от интереса си към чудноватите химични реакции и съединения, ми се струваха безполезни. И изведнъж почуствах, че химията е позитивна наука, чиито изводи се установяват по експериментален път и в следствие на теоретично обяснение на фактите. Спомних си една забравена книжка, в която прочетох как Кекуле е стигнал до идеята, че бензенът (тогава наричан бензол) не е 1,3,5-циклохексатриен. Ами просто години наред химиците са намирали само три изомера на дизаместените бензени от вида C₆H₄X₂, вместо четирите (изобразени по-долу), които биха били възможни ако наистина има редуващи се единични и двойни връзки: забележете разликата между двата 1,2- изомери -- при единия заместителите са при двойна, а при другия при единична връзка.

След години поставих този текст (на руски от руското издание) като мото на моята дисертация, която бе за автоматична (компютърна) интерпретация на инфрачервени спектри на органични съединения. Поставих го, защото той най-точно казваше как химиците са установявали структурата на химичните съединения преди появата на физичните методи за анализ.

В заключение бих казал, Благодаря Ви професор Файнман, че Вие - физикът от една далечна страна - ми показахте силата на химията, която сила бе периодично удавяна от безобразното¹⁾ химично образование у нас.

[1] Richard Feynman, Robert Leighton, and Matthew Sands. The Feynman Lectures on Physics, Addison-Wesley, 1964, Vol. 1: Chapter 1. Atoms in Motion. Има и руски превод: Фейнман Р., Лейтон Р., Сэндс М. Фейнмановские лекции по физике. Мир, 1977 г.

Забележка 1): Под безобразно образование в химията разбирам масовата тенденция преподавателите да карат студентите да учат формули и уравнения наизуст, а повечето понятия да се преподават с формални и сухи дефиниции, които трябва да се зазубрят.

Превод и коментар: Пламен Пенчев, Ph.D.