Август месец, лето 2007. В Пловдив е невъобразима горещина, затова решавам да отида с две мои познати в село Писаница до Смолян в Родопите. След малко приготовления - най-вече покупки на зеленчуци и месо, и с почти никакви дрехи (защото съм решил да съм близо до природата), хващаме автобуса от подновената автогара "Родопи".
 

Автогара "Родопи" в Пловдив увеличи снимката

...

Село Хвойна увеличи снимката

След лъкатушене по пътя Пловдив-Смолян автобусът спира за кратка почивка в красивото село Хвойна. Следва пътуване през Рожен до квартал Устово на Смолян. Там пристигаме и аз се почуствах ужасно гладен и се нахвърлям над някакви сандвичи, а моите придружителки се втурват да пазаруват. След малко те се връщат със само две покупки, но явно фръцнали се сред местните и затова предоволни. Говорят, че телешкото било ужасно евтино, но не са купили. Не са купили и бира, затова аз отивам и купувам не само бира, но и още няколко неща, които ще ни трябват.
 

Кв. Устово, къщите срещу автогарата увеличи снимката

...

Село Писаница, изглед от "нашия" двор увеличи снимката

Хващаме такси до село Писаница, което е на 5-6 километра от Устово. Пристигаме навреме, отключваме вратата с пайжини и се вмъкваме в паянтовата къща. Точно така си я представях къщата, която е на едната от моите придружителки. Дворът е избуял с трева и бурени, въздухът е чист, слънцето грее. Моето настроение е прекрасно. Излизаме на разходка. Аз правя снимки - на селото, на църквата, на хората в кръчмата (след като им искам разрешение за това). Кръчмата-магазин е мижава работа - скъпа и бедна на асортимент. По настояване на моите познати купувам "най-хубавия качамак, защото в Родопите правят най-хубавия". Той се оказва мухлясал и после го изхвърлям.
 

Църквата в село Писаница увеличи снимката

...

В кръчмата-магазин на село Писаница увеличи снимката

Вечерта правя шишчета, които наричам "Шишчена по селски" и чиято рецепта може да прочете в този брой. Моите придружителки си пийват порядъчно, аз отивам зад къщата да гледам Млечния път, който не може да се види в осветеното небе на Пловдив. Звездите са големи и бели. Безкрайни! Запленен съм, понеже от години не съм ги виждал. Опитвам се да ги снимам с цифровия апарат, но нищо не излиза.
 

Село Писаница увеличи снимката

...

Село Хасовица увеличи снимката

Следващите два дни кося трева край къщата, правя шишчета, ходя на разходки. Стигаме почти до съседното село Хасовица. За съжаление пушим като комини и пием яката вечерите. Но въпреки това разходките ни се отразяват добре. На моите придружителки почва да им писва и само чакат някакъв религиозен празник в селото, за да ядат курбан, а едната да се види с роднини и познати от селото. Единия ден те отиват до някакво съседно село при роднините на едната, а аз се зачитам в "Елегия за мъртвите дни" на Богомил Райнов, книга която намирам в къщата сред прашясали списания "БТА По света". Страхотен автор - стилът му е превъзходен, а наблюденията му за хората са впечатлителни. В книгата се описват кръчмарските похождения на автора през 1939 - 1944 г., а има и спомени за баща му, Николай Райнов - есето "Тютюневия човек" и още едно есе. След като се върнах в Пловдив изчетох още 12 книги от Райнов (по-скоро повечето препрочетох, защото поредицата за майор Боев я бях чел още като ученик). Само това да ми бе донесла Писаница пак не е малко.
 

В гората край село Писаница увеличи снимката

...

Родопите, изглед от юг на село Писаница увеличи снимката

Последната разходка е сред гората до някакви поляни, на които лежим един час. На следващия ден аз отново отивам на юг от селото, от където се вижда кулата на връх Снежанка, която снимам.

След пет дена се връщаме в шумния Пловдив. Писаница и Родопите са ми като някакъв сън, затова сядам на компютъра и снемам снимките. Една от тях ме поразява, затова я слагам като снимка на броя.

Автор: Пламен Пенчев