29 май 2008 г. 8 часа сутринта. В Пловдив е облачно, а над Родопите облаците са сиви и изглежда там ще вали. Тръгваме с кола от Пловдив през Първенец и Храбрино и след час пристигаме в Ситово. Нарамваме раници и потегляме на разходка. В Ситово грее слънце, а от съседните хълмове мъглата се вдига - снимката по-долу.

Нашият водач Атанас Терзийски е снабден с GPS устройство (Global Positioning System) и избира маршрут (снимката по-долу), който е среден по трудност за група като нашата.

Първата ни цел е параклис над селото, който е отбелязан на картата в GPS устройството.

Още в първата част на маршрута ни чака стръмно изкачване, от което аз като пушач се задъхвам. Ако не съм Ви казвал досега, да Ви спомена, че цигарите са изключително вредни и това си проличава точно при изкачванията. Наклонът на маршрута и достигнатите височини са дадени на графиката по-долу, която графика заедно с тази на маршрута се генерира автоматично от GPS устройството - на нея всяка една ивица съответства на височина от 100 м.

По пътя виждаме две сърни и няколко мравуняка. Атанас Терзийски ми покава следния химичен опит: потупва с пръсти върху мравуняка (без да убива мравките!) и после ми дава да помириша пръстите му. Лъхва ме остра миризма на мравчена киселина (Formic acid), точно такава каквато знам от нашата лаборатория. Аз повтарям опита и вече напълно се убеждавам в нейното име.

След два часа преход стигаме една височинка, от която се вижда село Косово и в далечината село Хвойна. Правим кратка почивка и с последни усилия се добираме до Бяла Черква, където ни чака чешма с ледоностудена вода - и то точно навреме, защото всеки от нас е привършил водата си. През цялото време на мен ми е горещо като в пещ и затова съм гол до кръста, но от това започвам да изгарям. Излягаме се на сянка на една поляна и обядваме с храната, която носим в раниците. За първи път ни става студено и си обличаме тениски.

Следва обратния път. Отново спираме на височинката и там решаваме да направим малко по-дълга почивка. След което поемаме към село Ситово. На едно място виждаме група жени със забрадки да залесяват един склон с борчета и веднага си обясняваме присъствието на един автобус, който видяхме по-рано. Не бих отбелязал автобуса, ако край него не бяха се излегнали трима мъже в приятна дрямка: е, единият е шофьорът, но другите какви са и защо не работят?

По обратния път берем коприва за супа и киселец за салати и се наслаждаваме на прекрасните гледки. За съжаление голяма част от маршрута ни е на слънце и аз изгарям и почервенявам като рак. Малко преди селото стигаме една чешма с леденостудена вода и се наплискваме обилно. Край нея поляните са осеяни с оранжеви цветя.
 

[увеличи снимката]

...

[увеличи снимката]

Най-накрая, уморени и изтощени, достигаме село Ситово. То е толкова китно и красиво, че Атанас прави десетки снимки.
 

[увеличи снимката]	...	[увеличи снимката]
[увеличи снимката]		[увеличи снимката]

Прибираме се в Пловдив и се нахвърляме на студената бира.

Текст: Пламен Пенчев
Снимки: Атанас Терзийски