5.0.0. Има ли ивица при около 3630 cm^-1. Ако ДА - присъствува -ОН група от алкохол. Справка за наличие на кислороден атом в т. 1.0. За определяне типа на алкохола вижте т. 5.1.0. Ако НЕ - преминете към т. 5.2.

5.1.0. Има ли ивица в интервала:

  1070-1020 cm^-1, ако ДА алкохолът е първичен ( -СH2-ОН)
  1120-1080 cm^-1, ако ДА алкохолът е вторичен ( >СH-ОН)
  1170-1120 cm^-1, ако ДА алкохолът е третичен ( аС-ОН)
  1230-1180 cm^-1, ако ДА присъствува фенолна ОН група ( С_Ar-ОН)

Запис.

Забележки:

1. n_as(С-О-С) в ароматните и винилови етери се проявява в интервала 1275-1200 cm^-1, а  n_s(С-О-С) между 1075 cm^-1 и 1020 cm^-1 (по-точно С-О). При алифатните етери се проявява само  n_as(С-О-С) в интервала 1150-1050 cm^-1. За абсорбцията на  n_C-H в етерите вижте забележката към т. 2.2.1.

2. Епокси-съединенията имат няколко характеристични ивици при: 1250 cm^-1, около 900 cm^-1 (транс) и около 800 cm^-1 (цис).

3. При наличие на голям брой ивици в интервала 1200-1000 cm^-1, при което средно интензивни около: 920 cm^-1, 850 cm^-1 и 750 cm^-1 - вероятно присъствие на захари. Втората ивица се проявява при 845 cm^-1 при a-захари, а при 890 cm-1 за b-захари.

5.2.0. Има ли ивица при 3600 cm^-1. Ако ДА - вероятно присъствува -ОН група от оксим (C=NOH). Справка т. 1.0.0. За потвърждение вижте следващата точка. Ако НЕ - преминете към т. 5.3.0.

5.2.1. Има ли ивица между 1680 и 1620 cm^-1. Ако ДА (C=NOH) - оксим. Запис.

5.3.0. Има ли ивици в интервала 3500-3400 cm^-1. Ако има ДВЕ, средно интензивни - вероятно наличие на първичен амин или амид. Справка т. 1.0.0. За доказване вижте т. 5.3.1. Ако има ЕДНА, средно интензивна - вероятно вторичен амин или амид (вж. забележката по-долу). За потвърждаване на амид и в двата случая вижте т. 6.5. -C=O. Ако НЕ премини към т. 5.4.0.

5.3.1. Има ли ивица в интервала 1640-1560 cm^-1. Ако ДА - първичен амин. Запис.

Забележки:

1. Деформационните трептения d(NH) при вторичните амини са слабо интензивни, с ниска характеристичност и се проявяват при около 1530 cm^-1.

2. Валентните С-N трептения в ароматните амини се проявяват като средно интензивна ивица в интервала 1350-1250 cm^-1, докато тези при алифатните между 1250 cm^-1 и 1050 cm^-1.

3. Мастните амини имат средно интензивна, специфично уширена ивица при около 3350 cm^-1 на махалните N-H трептения r(NH₂) - между 900 и 700 cm^-1.

5.4.0. Има ли ивица при около 3350 cm-1. Ако ДА, слабо интензивна - вероятно наличие на асоцииран амин или оксим. За доказване на амин вижте т. 5.3.0. и забележката по-горе; за доказване на оксим - вижте т. 5.2.1.

Забележка: Валентните N-H трептения от азометинавата група n(C=N-H) се проявяват също при около 3350 cm^-1, а валентните между въглерода и азота n(C=NH) в интервала 1690 - 1620 cm^-1.

5.4.1. Има ли ивица при около 3250 cm^-1, слаба до средно интензивна. Ако ДА - вероятно асоцииран амин. За потвърждение вижте т. 6.5.

5.5.0. Има ли ивица в интервала 2700-2200 cm^-1 със сложен профил (често е съставена от тесни). Ако ДА - вероятно присъствува сол на ненаситен амин. Справка 1.0., а също физични свойства. За установяване вида на амина вижте т. 5.5.1. Ако НЕ - преминете към т. 5.6.0.

5.5.1. Има ли ивици в интервала 1600-1500 cm^-1. Ако ДА: а) при две около 1580 cm^-1 - d_as(NH₃) и 1500 cm^-1 - d_s(NH₃) - наличие на - NH₃⁺ група: за потвърждение потърсете n_NH при около 3000 cm^-1; b) при една в интервала 1600-1575 cm^-1 - NH₂⁺ група. Запис.

5.6.0. Характеристичните трептения на соли на ненаситени амини С=N-Н:
  n(C=N-H) в интервала 2500-2300 cm^-1, силна, широка.
  n(С=NH) при около 1680 cm^-1. Обертонови и съставни честоти - при около 2000 cm^-1 (в третични амини, С=N-R, те отсъствуват - разлика!).

Забележка: Отнасянето на всички деформационни трептения в този раздел да се извършва предпазливо, ако присъствуват и ивици от ароматна система.

1.  Г. Андреев. Молекулна спектроскопия, Изд. ПУ “П. Хилендарски”, Пловдив, 1999.

Автор: проф. дхн Георги Андреев