Играта е подобна на "Прескочи кобила", но има разнообразие. Един от играещите е "Джексън", т.е. е наказан и стои прегърбен с прави крака, извит в кръста под 90 градуса и с ръце на коленете. Другите го прескачат като поставят ръце на гърба му, при което преди серията първият от опашката обявява "номера", който всички ще изпълняват. Ако някой не успее (според мнението на мнозинството) то той става "Джексън", т.е. наказан. Тук е и тънкият момент, защото така наречените "големи" предевяваха много изисквания към нас "малките" и така ни амбицираха ние да бъдем по-добри от тях, което накрая се отдаде на някои от нас в почти всички игри.

Сега за "номерата": Забравил съм повечето имена, но ще ги опиша и наименовам. Запомнил съм "Верига", защото при този "номер" прескочих трима души и полетях с главата напред и си я разбих.

- "Бъзикно-го-Джексън" - класическият номер: всеки прескача стоящия отдолу и след това му прави някаква гадост - удря му шамар, гъделичка го, бие му ритник.

- "Райски градини" (не съм сигурен за името) - като предния "номер", но след прескачането се позволява само гъделичкане под мишниците.

- "Тежка пита" - при скачането ръцете се поставят с удар върху гърба на "Джексъна" -  желателно е да се чуе плющене. Трябва да призная, че Румбата сред "големите" беше майстор на този "номер" и на "Джексъна" му пареше на гърба цял ден.

- "Верига" - първият прескача "Джексъна" и се нарежда пред него. Втория прескача двамата и той се нарежда пред тях. И т.н. и т.н. Ако при скока паднеш върху единия от тях "изгаряш" и заемаш мястото на "Джексъна".

- "Къч-Бъч" (не съм сигурен за името) - при скока, трябва с единия крак да ударите къч на "Джексъна". Аз го правех с десния крак, като го свивах с коляното навънка (надясно), а петата навътре (наляво).

- "Лавина" (не съм сигурен за името, може и да беше "Водопад") - целта не е да се прескочи "Джексъна", а да му се стоварите със задника върху гърба му, а после да паднете (се изсулите) на крака.

- Мисля, но не съм сигурен, че "Джексъна" можеше да обяви "Война", ако се задържеше много "наказан" имаше право изненадващо на само един от опашката да се изправи по време на скока. Разбира се, тогава наставаше сблъсък с големи поражения, които се коментираха седмици наред.

Имаше и други "номера", но съм ги забравил. Някои бяха измислени от самите нас, най-вече от "големите", които колкото и неученолюбиви и мързели да бяха, имаха страхотен талант да измислят разни бели и показваха творчество при разнообразните наказания на нас "малките".

Ето това е една от игрите, които сме играли като малки. Предупреждавам, че играта е опасна и води до натъртвания, счупване на глави и кости, както и караници и боеве! Но за сметка на това, практикуващите игрите се самовъзпитавахме да ставаме по-възмъжали и по-самостоятелни.
.
Приятна игра!
.
Автор: Георги Бърбориев