(Глава от хрониката на Geoffrey de Villehardouin:
Memoirs or Chronicle of The Fourth
Crusade and The Conquest of Constantinople)
[ вижте английския текст, от който е настоящият превод ]
Граф Люис първи излезе със своя батальон и започна да преследва куманите, както и изпрати пратеник да извика императора след себе си. Уви! колко неправилно не спазиха това, за което се бяха разбрали предната вечер! И така, те тръгнаха да презследват куманите поне две левги и влезоха в съприкосновение с тях, преследвайки ги дълго разстояние. И тогава куманите се обърнаха обратно към тях и започнаха да викат и стрелят [със стрелите си].
От наша страна бяха батальоните, сформирани от хора, различни от рицари, хора имащи малко знания за оръжия и те започнаха да бъдат обземани от страх и безпокойство. И граф Люис, който първи започна атаката, беше ранен тежко на две места; и куманите и власите започнаха да навлизат в нашите редици; и графът [тогава] падна, и един от рицарите, чийто име бе Джон от Фриаз, слезе и го взе на своя кон. Много от хората на граф Люис казаха: "Сир, ще умрете, защото сте ранен на две места сериозно." А той отговори: "За Бога, забранявам, да се натяква, че аз съм напуснал бойното поле и съм оставил императора."
Императорът, който беше в голямо затруднение, извика своите хора, че той няма да избяга [от сражението], и че трябва да останат с него: и много добре знаят тези, които бяха там свидетели, че рицар никога не се е защитавал толкова добре, колкото това стори императорът. Битката трая дълго време. Някои се биха добре, някои избягаха. Накрая, за нещастие на Бог, те бяха победени. На бойното поле остана император Балдуин, който не избяга, и граф Люис; император Балдуин беше взет [пленник] жив, а графа бе посечен.
Уви! колко злочестна беше нашата загуба! Паднаха епископ Петър от Виетлем, Стефан от Перч, пратя на граф Джофри, и Рено от Монтмире, братя на графа на Невер, и Матю от Вилинкорт, и Роберт от Ронзои, Джон от Фриаз, Валтер от Нюли, Фери от Йерс, Джон неговия брат, Юстас от Юмонт, Джон неговия брат, Балдуин от Невил, и много други, неспоменати в тази книга. Които се измъкнаха, избягаха обратно в лагера.
[1] Geoffrey de Villehardouin; Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople (from The Internet Medieval Sourcebook)
[2] Robert de Clari; The Conquest of Constantinople (from http://www.deremilitari.org/resources/sources/clari.htm)
[3] В Уикипедия няма български текстове за цар Калоян, затова вижте статията Kaloyan of Bulgaria.
Превод и съставител: Георги Бърбориев
.
DEFEAT
OF THE CRUSADERS-BALDWIN TAKEN PRISONER
(Geoffrey de Villehardouin: Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople)
Count Louis went out first with his battalion, and began to follow after the Comans, and sent to urge the emperor to come after him. Alas! how ill did they keep to what had been settled the night before! For they ran in pursuit of the Comans for at least two leagues, and joined issue with them, and chased them a long space. And then the Comans turned back upon them, and began to cry out and to shoot.
On our side there were battalions made up of other people than knights, people having too little knowledge of arms, and they began to wax afraid and be discomfited. And Count Louis, who had been the first to attack, was wounded in two places full sorely; and the Comans and Wallachians began to invade our ranks; and the count had fallen, and one of his knights, whose name was John of Friaise, dismounted, and set him on his horse. Many were Count Louis' people who said: "Sir, get you hence, for you are too sorely wounded, and in two places." And he said: "The Lord God forbid that ever I should be reproached with flying from the field, and abandoning the emperor."
The emperor, who was in great straits on his side, recalled his people, and he told them that he would not fly, and that they were to remain with him: and well do those who were there present bear witness that never did knight defend himself better with his hands than did the emperor. This combat lasted a long time. Some were there who did well, and some were there who fled. In the end, for so God suffers misadventures to occur, they were discomfited. There on the field remained the Emperor Baldwin, who never would fly, and Count Louis; the Emperor Baldwin was taken alive and Count Louis was slain.
Alas! how woful was our loss! There was lost the Bishop Peter of Bethlehem, and Stephen of Perche, brother to Count Geoffry, and Renaud of Montmirail, brother of the Count of Nevers, and Matthew of Wallincourt, and Robert of Ronsoi, John of Friaise, Walter of Neuilli, Ferri of Yerres, John his brother, Eustace of Heumont, John his brother, Baldwin of Neuville, and many more of whom the book does not here make mention. Those who were able to escape, they came back flying to the camp.
Taken from: Geoffrey de Villehardouin; Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople (from The Internet Medieval Sourcebook)