Културата е плетеница от знанията, вярванията и възприетите норми на поведение в обществото на дадена група от хора в даден момент от време. За разлика от нея, субкултурата е културата на културна група, която е част от по-голяма културна група, и която има различаващи се културни интереси и ценности. Дотук с академичните определения - нека се потопим в реалността.
Един приятел преди месец перефразира една известна фраза "Вече като отворя хладилника ме е страх, че от него ще изкочат Иван и Андрей". Аз не бях много сигурен кои са тия двамата, но след неговите разяснения бръкнах в джоба си и извадих кибрит с певачка на него и му казах "Не слушам чалга, избягвам я упорито, но като си купя кибрит почвам да разбирам колко сме 'вътре' в проблема." - вижте снимката по-долу. Всъщност, досещах се колко сме 'вътре', защото има два канала по кабелната, които прескачам - ако случайно се забавя за секунди, до слуха ми достигат воплите и мънканията на певачките.
Не, никога не съм бил претенциозен - ям всичко, обличам се предимно с български дрехи и избягвам десетилетия манията по разни джаджи, от които ползвам само компютри, но те са свързани с работата ми. Но още от малък, започнах да усещам музикалността на рок-ен-рола, който през 70те години на миналия век навлизаше в Народна Република България с магнетофонните ролки и магнетофоните "Тесла", а после и с касетите и касетофоните. Когато станах гимназист един съученик ме запали по класическата музика. Минаха години и започнах да си мисля, че ако Моцарт и Бетовен бяха живи те щяха да харесват Куин, Пинк флойд и другите добри от популярната музика. И може би щяха да изведат този стил на още по-големи висоти. Защото това наистина е музика. Докато джалгата (джалгията, чалгата, чалгията) просто не е музика.
Нямам нищо напротив това да е субкултура, т.е. да е културата на някаква прослойка, но съвсем не съм съгласен като пусна телевизията да бъда бомбардиран (макар и няколко секунди) с тази антимузикалност и простотия. Или ако сте си пийнали и хапнали в ресторант и ви дойде идея да заведете вашите гости (гордо, гордо) в "Инфинити" (снимката по-горе), за да им покажете нощния живот и да се разкършите с ритмите на рок-ен-рола, и . . . да попаднете във фрашкано заведение, с хора, нагъчкани като сърдели, които тресат телата си под антиритмите на чалгата..... Е това вече е много! Със съжаление само мога да кажа - имаше ще годе приятни нощни клубове в Пловдив, но те вече не са същите.
Всъщност, тази статия няма за цел да анализира
явлението, а само авторът да си начеше недоволството от това, накъде върви
народът български. Има си специалисти по културата (които мълчат) - те
ще могат професионално да анализират фактите и да обяват, че това вече
е културата българска, а не субкултурно явления. Но само ще спомена, че
чалгата с нейния примитивизъм налага сред младите стил на посредственост
и примитивност. И този стил става все повече и повече повсеместен и се
пренася към другите им дейности. Е точно това е проблемът!
.
Автор и снимки: Георги
Бърбориев
[ това е материал от брой 36 на списание "Коснос" http://www.kosnos.com/]