Не съм познавач на съвременната българска литература - случайността ме запозна с автора и бях изключително впечатлен от този този интелигентен и любознателен човек, пътувал и живял в много страни по света, работил като музикален критик, преводач и писател.
.

Имигрантката, Издателство "Жанет 45", 2009
(http://astore.amazon.de/lite0e-21/detail/3937717331)

Румен Еверт (Roumen M. Evert) е роден в Германия, но дълго е живял в Англия. Оригиналът на книгата е написан на немски език и е издаден първо в Германия. Това, което я прави българска, е фактът, че жена му е българка и съдбата и е замесена в романа. Но това не е биография. Ако бях прочел този текст, без да знам от кого е, никога не бих познал, че авторът не е човек, роден и живял през целия си живот в България. Това, само по себе си, е удивително, но освен това, точното усещане на всичко, което се случи през времето на Демократичните промени или Прехода, или, както искате да наречем този необикновен период от нашия живот, ме порази. Мисля, че много малко хора на Запад могат да повярват, че това, за което става дума във филмите на Емир Кустурица “Ъндърграунд” или “Бяла котка, черен котарак”, може да е истина. Как Румен Еверт е разбрал подобни безумни събития  - това за мен е загадка. Той самият твърди, че много му харесва да е в България и я приема за мястото където иска да живее. Той дори е приел православното име Румен.

Признавам си, че прочетох книгата за един ден. Няма да разказвам нищо – оставям ви удоволствието от прочитането на непознатата история. На много места ще срешнете собствените си или на свои близки преживявания и емоции от недалечното минало, ще си спомните възторга, надеждите, но също и отчаянието  и разочарованието от несбъднатите представи за новото време. Как си отива нещо илюзорно, наречено социализъм, сякаш никога не го е имало, и как идва нещо, с което не знаем как да се справим и постоянно се питаме накъде сме се запътили. И всичко това е поднесено интересно и, аз мисля, читаемо. Ако авторът беше българин, бих я нарекъл добра българска книга, но понеже не е - не знам как да я нарека. Прочетете я.

Убеден сам, че часовете, които ще прекарате с нея, няма да са загубени. А ще можете и да се похвалите, че скоро сте чели хартиена книга, а не статия от Интернет - това е шега. Дали?

Текст и снимка: Асен Козарев