Винаги съм казвал, че Химията или се мрази ужасно много или се обича със същата сила. Аз бях луд на тема химия и имах домашна лаборатория - предимно "заети" химикали от училища, купени от химическия магазин в София и два комплекта "Млад химик" - голям и малък, по 12 и 20 лв. (много пари тогава!) дадени от втория ми баща, който ме поощряваше в тази ми дейност.

Та през 1979 г. бях в паралелка "Химия" на Националната математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" и вече бях правил с мои съученици "Вечер на химията" по време на Лагер-школата в Говедарци (това е лагер, на който ни преподаваха преподаватели и после ни изпитваха за да влезем в НМГ-то). В класа бяхме около 5-6 момчета, запалени по Химията. Сега почти всички от тях, за разлика от мен са професори, къде в САЩ и Австралия, къде в България.

И така в стола на НМГ-то се бяха събрали ученици, не само химици, но и математици, физици и биолози, насядали по столовете на масите, а най-близо до нас бяха преподавателите. Експериментите ни са традиционни - "Вулкан" от алуминиев прах и йод, който се стартира с капка вода, "Кърваво ръкостискане" и т.н. Вулканът въобще не тръгна - а бях го правил поне 3-4 пъти в къщи. Кървовото ръкостискане - получаване на железен роданит от безцветните вещества, върху нашите длани - не се получи, или не помня вече, май не се виждаше отдалече. Въбще пълна излагация - за разлика от описаното представление в Пловдивския университет публиката започна да ропотае, даже имаше и дюдюкания.

Но аз, макар и притеснен, бях запазил  експеримент "моя марка", наречен "Атомна бомба". Той се състоеше в запалване на червен фосфор и калиев перманганат в едно алуминиево шише от лекарства. Шишето беше бая голямо - почти педя височина и 3-4 см. в диаметър. Бях открил, че фосфорът гори и отделя дим, който натежава и се образува гъба. Бях даже го демонстрирал на моите съученици, които бяха запалени по химията.

И така - обявявам "Атомна бомба". Слагам алуминиевото шише, паля клечка кибрит и я пускам. Последва адски трясък, мълчанание и бурни ръкопляскания на съучениците ни, които са видимо доволни, че учителите са подскочили и ужасно стреснати. Та ето как една неуспешна вечер бе завършена с  измиване на срама чрез гръм и трясък. След това поне десетина съученика ме питаха дали нарочно съм го направил и се съмняваха, че става (макар и бурно) горене, което завършва с образуване на гъба от дима. А самото шише се беше издуло в дъното, където бях сложил 5-6 см. от сместта. Въобще, радостното в случая бе, че никой не пострада.

Текст: Пламен Пенчев, Ph.D.